Стартовото съвещание по проект „Създаване на система за ранно предупреждение за наводнения в басейна на р. Арда за намаляване на риска в пограничния район”, се проведе в Сивриевата зала в Стария град.

Разработва се по програмата за европейско териториално сътрудничество България–Гърция 2007–2013 година и финансира проекти, които решават проблеми между двете държави по съответни региони. В случая четирима партньори от двете страни разглеждат проблеми по трансграничния речен басейн на Арда, водещ от които е Институтът по хидрология и метеорология с филиал в Пловдив. Същият разработва прогностични модели и предоставя хидроложки прогнози. В срещата участваха и представители от Демокритовия Тракийски университет в Ксанти и Регионалния фонд за развитие на Източна Македония и Тракия.

Другите партньори са Източнобеломорската дирекция за управление на водите от Пловдив, университетът в Ксанти, който от гръцка страна ще разработи хидроложки и хидравлични модели, и Фонд за развитие, базиран в Комотини.

„Представители на двете страни обсъждаме как да се създадат прогностична и предупредителна система за наводнение, как тази система да обменя информация от двете държави. Но и как след завършване на проекта създадената система ще продължи да работи без прекъсване, в услуга на населението, на фирмите и администрацията, казва пред ЗВ г-н Добри Димитров, зам.-директор на националния институт по хидрология и метеорология. - На заседанието в Златоград набелязваме и решения на неща, които ще трябва да бъдат развити – какво оборудване ще се купи, как да се създаде системата за обмен на данни между нас и гърците, кои са отговорните институции за наводненията и оптималното управление на язовирите в двете страни, допълва Димитров.

Тук разговаряхме и с Мария Бабукчиева, н-к отдел „Планове за управление на водите” в Източнобеломорската дирекция в Пловдив. Според нея ще бъдат изработени хидроложки и хидравлични модели за симулиране на висока вълна за прогнозиране на наводнения, но основното в това стартово съвещание по проекта е информационната система - начина на обмен на данни, създаването на уеб сайт, публичността на определени материали, как ще се уведоми широката публика за съществуването на този орган, който ще се създаде евентуално по проекта, както и за услугите, които ще могат да се предоставят. Става въпрос точно за поречието на р. Арда до вливането й в р. Марица на територията на двете държави.

„Дирекция в Пловдив ще разработи план за управление на риска от наводнения, като първоначално се набележат проблемните места. Всички данни, събрани след обсъждане с обществеността, се обобщават с този проект и ще се уточнят влиянията и източника на проблемите по тези места”, казва г-жа Бабукчиева. - Ще се направи също и хидравличен модел, който да вземе предвид влиянията на язовири и пр. съоръжения по реката. Този проект не е за това какви мерки ще се вземат за дадени проблеми, а за това да се информира обществото за тях предварително чрез монтирани автоматични станции на българска и на гръцка територия. Които онлайн ще предават информация за ранно предупреждение. И на тези предварителни срещи, каквато е златоградската, се дискутират местата, където ще бъдат разположени станциите. Така местните власти ще имат нужните данни предварително, за да не се стига до щети.

Срокът на проекта е 24 месеца и крайната му цел е подобряване на превенцията от наводнения чрез подобряване на мониторинга - чрез хидравлично моделиране и чрез създаване на автоматична система, която да бъде от полза както за институциите в центъра, така и за местните власти.

(Бр. 10/2012 на „Златоградски вестник”)