+ В България, според Програма на ООН за развитие, 3218 човека починали през 2011-а от силно замърсения въздух в страната; Или какво ни готви кметът Мирослав Янчев с проекта, който унищожава реката и зелените площи в града, за да бъдат заменени от бетон, асфалт и бензинови и газови изпарения

Страната ни е на първо място в срамната класация на европейските държави с най-мръсен въздух. Тя е в челната група “шампиони” по същия показател сред 187 страни в света, в които въздухът е опасен и не трябва да се диша. Можеш да замениш скъпата храна с евтина, пълната чиния – с филия, но с какво да замениш въздуха? Чуйте сега: Програмата за развитие на ООН има данни, че през 2011 година в България са починали 437 на един милион души от заболявания, причинени от мръсния въздух. При население от 7 364 570 души, това прави 3218 човека!

Тези хора не са починали от старост, инфаркт или рак. Починали са, защото са дишали въздуха-убиец! Всеки четвърти българин поема вместо кислород - азотни и серни окиси над нормата. В повечето страни от Европейския съюз този процент е не по-висок от 6. Не е утеха това, че в същата ситуация като нас са гражданите на Армения и Румъния.

Какво може да направи един обикновен човек, когато научи тези факти? Може да не си пали печката, защото според екоекспертите ни въздухът над страната най-много се запрашава от твърдото гориво в бита. От това ли запрашеността на въздуха над големите градове е до 5 пъти над нормата? На какво да разчитаме все пак - на редовно миене на улиците? Показните акции с маркучи и по-модерна техника така и не могат да минат за редовна грижа и масова практика. Или на дъжда? Но нали казват, че ни предстои тотално засушаване. Т. е. – облаци прах, които гълтаме до последен дъх.

Свой принос в задълбочаването на този проблем дава и нашия кмет Мирослав Янчев, който ни строи тоалетна в центъра, вкарва машинния трафик до площада и изсича де що има останало зелено, за да лее бетон и асфалт. Това се нарича непукизъм и страшна безотговорност към населението и бъдещето на един град.

(Бр. 8/2012 на „Златоградски вестник”)