+ „Животът не е нито толкова лош, нито толкова хубав, колкото си мислиш”, казва френският писател Ги дьо Мопасан

Смисълът на човешкият живот и предназначението  на човека на земята са вечни въпроси, вълнуващи хората. Мисълта на писателя, че животът не е нито толкова лош, нито толкова хубав, колкото си мислиш, малко парадоксално, но вярно изразява същността на живота -  в най-прекрасния на пръв поглед човешки живот се крият разочарования и нещастия, а и в най-окаяното съществуване може да се открият мигове на просветление и възход. Определянето на живота само като хубав или само като лош, е неправилно.

Историята дава примери за това как животът може да бъде твърде благосклонен в даден момент към определени хора, но след  това да ги лиши от много привилегии и да възстанови някаква собствена хармония.

Френската кралица Мария-Антоанета се докосва до върха на славата и радостта на охолния живот във френския двор, но по стечение на обстоятелствата загубва живота си на гилотината. Колкото и безгрижен и щастлив да е бил животът й, трагична е съдбата й. За обикновените хора от тази епоха животът е труден, не толкова добър, но опълчили се срещу монархията, те вярват, че ще постигнат някаква промяна. Човешкият живот често се сравнява с голяма пълноводна река, която ту бавно и безпрепятствено придвижва водите си, ту заплашително изхвърля на непознати брегове някого, връхлитайки върху него с огромните си мътни вълни. Той вероятно е плувал по спокойното течение известно време, борейки се да търси по-успешен брод и в тези моменти едва ли е разбирал, че животът му е прекрасен - по-скоро е усещал някакво неудовлетворение. Когато обаче поредната студена и твърда вълна на живота го захвърли на пуст и необитаем бряг, той би усетил болката на житейския удар. Инстинктът за самосъхранение и волята му за живот ще го поведат, обаче, към нова посока. И тогава би разбрал, че животът не е толкова лош, колкото си е мислил.

Съществуването протича разнообразно и динамично, но съдържа в себе си монотонност и еднообразие. В ежедневието си човек понякога чувства умора от повторението на действията си и безбройните си задължения. Иска му се да се освободи от тях, мислейки, че животът му протича сиво и скучно. Мечтае си за далечни пътешествия, за материален просперитет, за безгрижно съществуване.

На фона на тези мечти изпъква в ярък контраст обикновеното му ежедневие и той с неудовлетворение обявява живота си за твърде еднообразен. Склонните да драматизират нещата около себе си приемат и не толкова драматичните несполуки като крах. Ако не са успели да осъществят свое намерение или са преживели своя драма, такива хора обявяват живота си за провал. А животът сам по себе си е пълнокръвен и богат, разнообразен и светъл. Необходимо е да се търсят онези непреходни ценности, които го правят пълноценен.

Прав е Мопасан в твърдението си - празните илюзии и самозаблудата на розовите очила, през които се гледа светът, биха довели личността в реалията на ненужно и лъжливо самодоволство. Животът е суров, предизвикателствата му изискват воля и усилия. Постиженията са плод на упорит труд, всеотдайност и отговорност към всяко начинание. Понякога животът носи тежки изпитания за хората и мнозина  се пречупват, губят вярата си. Но в изграждането си като личност човек полага много усилия - труди се, за да постигне материален просперитет, в мигове на щастие разбира красотата на живота. Но те бързо минават и отново настъпват обикновените дни на задължения и труд. Което, разбира се, не го прави неприятен и лош, а дава ключ към разбирането за неговия кръговрат, затова, че е неповторим - такъв, какъвто е, и трябва да се изживее пълноценно и смислено.

Славяна Асенчева

(Бр. 7/2012 на „Златоградски вестник”)