Моят роден град – едно място в света на хармонията и красотата, сгушено в част от величието на Родопа планина. С настъпването на пролетта сякаш всичко е друго, с ново желание за живот. Днес обаче все повече млади хора напускат малкия ни град - търсят по-добро образование, работа и реализация. Когато са там, в чужбина, те се радват на възможностите, които имат, живеят сред преуспели хора, водят динамичен живот, а мисълта за родното ги прави понякога тъжни. Мечтаят навярно вместо в модерните търговски центрове, да пазаруват тук, в кварталното магазинче, където хората са винаги добронамерени. След дългия работен ден в чужбина, мислите на златоградчани отново се връщат в техния роден град, тук се чувстваме сигурни сред хората, които обичаме, сред приятелите, с които сме израснали.

И се връщат винаги тук, сред белите къщи и калдъръмите, в града на Дельо войвода. Макар и синьото небе да ни напомня, че често е изпълнено с „облаци” - в очите на хората ще виждаме тревогите за утрешния ден, за съдбата на децата им, за проблемите на обществото ни.

Но през пролетта тези мисли сякаш остават назад и у всеки расте надежда. През пролетта и във въздуха може да почувстваш  невидимата съпричастност към всекиго, желание за живот и стремеж към безкористност. При вида на цветните градини забравяме за отминалата мрачна зима. Пролетният дъжд отмива тревогите и след себе си оставя една кристална, изпълнена с великолепие природа. И всичко е тук, в нашия Златоград.

Пролетта преди Великден, е сезонът на смирението и добротата. В очите на младите хора е любовта, която прави всичко прекрасно. Това е времето, което ражда искреността, предразполага към размисъл за красотата в живота ни - тук, в моя роден град, аз виждам надеждата за нея в желанията на моите съграждани златоградчани.

Станка Василева   

(Бр. 7/2012 на „Златоградски вестник”)