Летуно са кратило, рабутана понамалела и людену зафатили да послизуват в петак по-чъстиш на пазаран. Седнали на пазарскана кавя наши старчета и зели да са фалят кой колку ръж е начукал, колку овес е овършел, колку листие е склал. Мохабетен немал край. Адин малкореченин рекал:

- Я да ви кажа, сва лето ми са родиха тикви на Памакли, на страна по тиква ги сам  тварал на магарено.

Адно терекицко старче слушало, слушало, че рекло:

- Чекайте и я да ви кажа. На нашана колиба са беше вързала адна тиква, ама яце голема. Откъцала са от въжену и са стъркулила надолу, низ Дарманово, та са запрела чек в Хасидерска река. Запушила рекана и водъна надолу присъхнала. Адин ялуцки вол бил  загорел за вода и търнал ваз река да тръси вода да пие. Стигнал до тиквана и зел да яде. Ял, ял, та влел цал в тиквана.

Отишъл сайбияна му да го тръси и гледа от тиквана са подава само опашкана  на волан. Пумъчил да гу изкара, ама ни можил. Пък волан ял, ял - изел и ложено на тиквана, а чи приял и другана страна, та станала дупка и излел навън,  та водъна пак търнала низ рекана.

(Бр. 6/2012 на „Златоградски вестник”)