+ Нашусу си думане, дено сме гу изпатили  в животяс и от нега сме акъл збирали

 

. Къта день зима по зърно. (Устареваш къта день пу малку );

. По цаль день лу папариса. (Ни мълькнува да дума);

. Сета ли са коте от сюркя, та и той! (За чулек, дено хич ни отбира от дума);

. Нимойте гу доглева, айнолкова му е. (За чулек, дено хич му ни фата край за щуно думат);

. То е по-хубаво да си малко говедит. (Викат, чи ку са правиш на говедо (хайванин), по-лесну ти помина животят);

. Лу лежи и съ клъби по вътре.  (За чулек, дену са пущамя по къщана си и лу лежи);

. Пак сме на изпулен фасуль и петато. (Сва е за фукарине, дено чъсто ядът адно и също всек день и им е втръснало).

. Седи си по вътре и пътариса. (Чулек, дено ни ще да ходи на пазарън и си подмета у тех патарацине хавая);

. Сва, щуно дума, половинана сметай за шкарто. (За чулек, дено много вази, ама много лъже свървя).

 

(Бр. 6/2012 на „Златоградски вестник”