+ Малко инфо за състоянието и на съоръжението между Ерма река и Златоград

Как се отразиха валежите през февруари на съоръжението от другия край на града – хвостохранилището, често наричано в медиите „екологичната бомба на Родопите”, заради огромното количество хвостов пясък от цианиди в него?

Водата, която изтича от хвоста, винаги е по-бистра от тази, изтичаща от р. Гюдюрска. Защото през по-дългия й път по-едрите частици се утаяват и към преливната чаша отива бистрата вода. Друг е въпросът, че това съоръжение следва да бъде още надграждано, дари и според програмата за екологични мерки на стопанисващата го фирма. Последното е ставало през 2005 г. Свободния обем на водоема обаче засега е около 1 млн. кубика, след което задължително трябва ново строителство.

Засега и тук положението е поносимо – утайките са на около 450 м от стената, нормално е да се слезе и до 300 м от нея, но след това може да стане опасно и рудничната шлака да започне да изтича от преливника. Затова веднага трябва да се пристъпи към ново надграждане на стената. Общият запълнен обем на хвоста до момента е 13 млн. кубика и при още 2 м надграждане вместимостта ще се увеличи и ще може да поеме още 3 млн. куб. м. нанос. А казахме, че свободния обем в момента е за 1 млн. кубика.

Затова още тази пролет е предвидено да започне строежа на стената чрез насип, после ще се вдига и фунията за преливане. Техническото изискване по задължение е 5 м разлика между короната на стената и фунията. Място за паника по въпроса за техническото състояние на хвоста няма, има място за работа обаче по неговото по-нататъшно обезопасяване. При него дори разстилането на водата е на 500 дка - по-дълго време се оттича и с по-малки количества.

Хвостохранилището е осъразмерено за движение на 360 кубика вода в час, при 3.5 м височина на водата над фунията.

(Бр. 4/2012 на „Златоградски вестник”)