С отварянето на ГКПП при Златоград за Ксанти през януари миналата година и предстоящето откриване на новия при “Маказа” за Гюмюрджина (Комотини), интересът на тракийци към Западна (Беломорска) Тракия се засили. В тази връзка на 31 октомври пред членовете на Софийското дружество “Тракия” и Централен клуб “Родопи” беше представена книгата “Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско” на доц. д-р Георги Митринов, диалектолог от Института за български език при БАН. Това е второто представяне на книгата в София, след премиерата й това лято в прес залата на БТА.Авторът, който е от с. Славеино, Смолянско, се занимава с изследване на родопското говорно богатство и като цяло на етнографските особености на родопското и тракийското българско население. Има над 120 публикации за Среднородопската възрожденска писмена традиция и за българските родопски говори в Златоградско, включително и на селищата на три общини от бившата Златоградска околия, които днес са на територията на Република Гърция.
В изложението си авторът изтъкна, че книгата е отпечатана благодарение на решаващата помощ и съдействие на Ефим Ушев – златоградския патриот и главен редактор на “Златоградски вестник”.Както е известно, враждебни на българския народ сили, в стремежа си да откъснат българомохамеданското население от българските му корени, освен другото, измислиха и нечуваната доскоро “помашка нация”. А гръцкият учител и краевед от Ксанти Петрос Теохаридис издаде през 1996 г. в Солун три книги: “Граматика на помашкия език”, “Помашко-гръцки речник” и “Гръцко-помашки речник”. Издаването на тези книги, предназначени да обслужват чужди интереси, обаче е нож с две остриета. Всичко е сложено, както се казва, черно на бяло. И пред нашите учени-езиковеди стои не само научната, но и патриотичната задача да докажат научната истина, че този “помашки език” не е нищо друго, освен български диалект, който се говори и днес от българиге отсам границата и то независимо дали са християни или мохамедани. Само дето диалектът оттатък границата съдържа повече гръцки и турски думи, което е съвсем разбираемо, тъй като децата изучават в училище гръцки и турски език, а по-възрастното поколение се движи в гръцки и турски говореща среда.
И както се вижда, д-р Георги Митринов блестящо се е справил с тази научна задача. Обемистият му научен труд (278 страници), е приет от Научния съвет на Института по български език при БАН с решение да се отпечата, за да стане достояние на научната и широката общественост. С критичния прочит на обемистия помашко-гръцки речник д-р Георги Митринов доказва по безспорен начин принадлежността на южнородопските говори към българската езикова територия. Фактически с включения диалектен лексикален материал Петрос Теохаридис е създал, макар и неиздържан в научно отношение, речник на южнородопските български говори. А опитът му да обоснове теоретично съществуването на “помашки език” е несериозен, без нужната научна аргументация. Още повече, той не цитира нито едно българско изследване върху българския език и конкректно върху родопските говори. Не цитира и гръцки изследвания на тази тема, защото на практика такива няма.
От разгледания фактически материал д-р Георги Митринов стига до извода, че специфично за развитието на южнородопските български говори в чуждоезична среда е запазването на граматичната им система, въпреки засиленото гръцко и турско влияние. Защото в гръцките училища на българите мохамедани се преподава освен гръцки, което е нормално, но и турски език. А гръцките власти до скоро, а турските емисари и до днес, забраняват на българите мохамедани да говорят с децата си на майчиния им български език.
Но времето тече, нещата се променят. През последните години в обществено-политическия живот на Гърция се създадоха условия южнородопското българоезично население да общува свободно на своя майчин език. Надяваме се постепенно да отслабне и турския натиск. Така ще се създадат условия за запазване на самобитните старинни български говори оттатък границата. А изучаването от това население на говоримия отсам границата, а и литературния български език, няма да е чак толкова трудно, което от своя страна ще допринесе за по-нататъшното сближаване и сътрудничество между народите и икономиките на България и Гърция.
Величко ПАЧИЛОВ
(Бр. 2/2012 на „Златоградски вестник”)