+ Това заявява управителят на златоградската болница д-р Людмил Личев, според когото кризата за здравни специалисти ще се задълбочава

През 2010 г. болницата в Златоград е без каквито и да било задължения, към месец декември на 2011 пък дълговете й са нищожни – двайсетина хиляди, които ще бъдат още намалени в края на годината. Това обаче не пречи в момента болницата да набира дарения за гориво, тъй като средства за това през зимния период не достигат.

Причината управителят д-р Личев вижда в недостатъчните постъпления – не са преведени гласуваните от общината около 80 хил. лв., а от друга страна наемите от кабинети и отдадени за ползване помещения (около 1000 лв. месечно) отиват в общинската хазна, а не остават в болницата. Онези пък, които постъпват в болницата от отделенията, са минимални - от лабораторията наем 730 лв., от рентгена – 850 лв. От заеманите от лекари кабинети пък наемите са по 50-100 лв.

Между 6 и 8 хил. лв. плащат ток, отделно 20 хил. лв. за гориво, а приходите са само от здравната каса и стигат за заплати на персонала. Според него колективът вижда трудното положение и е съгласен да работи с по-ниско заплащане - 600 лв. завеждащ отделение, лекар със специалност - 530, сестри – 450 лв., това са основните заплати.

Личев изтъква три основни проблема за златоградската болница: недофинансирането й, кадровото обезпечаване, намаляването на клиничните пътеки.

„Искаме от общината за 2012 г. болницата да се подпомогне със 100 хил. лв. – 45 хил. лв. за финансовото й оздравяване и за изплащане вноската за рентгена – 55 хил. лв.

От юни досега не сме платили нито една фактура за него, защото общината не е платила остатъка от заявената сума. А без рентгена, който доставихме и за който благодарим на общината, не можем да изпълняваме клинични пътеки, без него болницата прекратява работа”, казва д-р Личев.

Правилното е всяко отделение да се самоиздържа, но при едни минават повече болни и затова влизат повече пари. Но там по правило е повече персоналът, повече са и разходите им. Болницата обаче е единен организъм, с една банкова сметка, и не може да бъде изоставено някое от звената, заработващи по-малко.

За новата финансова година искат от общината 100 хил. лв., но към тях трябва да се заложат и непреведените от тази година около 80 хил. лв., казва управителят. - Те са ни жизнено необходими – лизингът за рентгеновия апарат трябва да се плаща.

До 2009 болницата получава субсидии от държавата чрез здравното министерство. Сега вече се издържа от пари само по клиничните пътеки. До същата година болницата лекува заболявания, за които има кадрови и технически капацитет, но сега вече не може, тъй като много от пътеките са насочени за т. нар. второ ниво и отиват в Смолян.

В момента болницата разполага с необходимата техника, за да работи по клиничните пътеки, с които е подписала договори, касата обаче трябва да ни освободи да лекуваме пътеките, по които сме лекували до 2010 г., а после ги прехвърли към областните болници, категоричен е управителят.

Проблем според него е и работата със спешната помощ – тя тежи изключително много на болницата – всички изследвания и консултации за постъпващите пациенти са за сметка на болницата, след което болният се праща в Смолян, там отиват и парите. Държавата е изоставила общинските болници, за да се укрепят областните. А трябва за всеки болен, потърсил спешна помощ, държавата да плати на съответната болница, където е приет. Става така, че малките болници дотират държавата, което го няма никъде по света. За всеки отпратен към Смолян болен, болницата плаща транспортирането за своя сметка - по лев за км.

Идеята на здравния министър от 2012 да отпаднат клиничните пътеки ни устройва, казва Личев. Но те ще си останат и догодина, защото държавата няма достатъчно средства за реформата, т. е. да въведе диагностично свързаните групи (ДСГ) вместо клинични пътеки. При ДСГ, когато болен се приеме в болница, той ще може да се лекува и за придружаващите го заболявания – напр. ако има диабет, или сърдечна недостатъчност, или друго, болницата го лекува и ще получава пари за това. Ако напр. го лекуваме от пневмония (500 лв.), лекуваме го и за придружаващи болести за още 200 лв. и така приходите на болниците ще се увеличат, смята Личев.

Всеки петък медицинския съвет на болницата обсъжда състоянието й – по кои клинични пътеки се работи, какво е финансовото състояние, взаимоотношенията между отделенията. Обсъжда се и кадровият въпрос, който се оказва особено сериозен, тъй като последните назначения, които са направени, са от преди 3-4 години - в АГО – д-р Дарин Георгиев, и в Детско отделение – д-р Ирина Каменова, която в момента специализира детски болести. Проблемът е, че завършващите млади лекари не желаят да се връщат в Златоград, нещо повече - дори деца на местни лекари завършват медицина, но не искат да дойдат да работят тук. А на болницата й трябва специалист микробиолог, анестезиолог, акушер гинеколог, педиатър, които веднага биха били назначени. Търсени са и чрез обяви във вестници, но няма лекари на пазара на труда, както например има учители, е мнението на д-р Личев. И кризата за специалисти ще се задълбочава. Което може да бъде и краят на златоградската болница. 

(Бр. 23/2011 на „Златоградски вестник”)