Бързата и подвижна мишка минава през полетата и извиква необходимата ни информация. Печелим време, потъваме в търсения свят, откриваме нужното. Купищата книги стоят в библиотеката и все по-рядко прелистваме страниците в търсене на необходимото. Техническото чудо обаче не винаги е в състояние да предостави всичко търсено от нас. Мишката не изяде книгата, защото двете неща са различни измерения на човешкия гений и прогрес. Чудото на двадесет и първи век – интернет, ни позволява да бъдем навсякъде - където и когато поискаме. Създава за нас един имагинерен свят, в който можеш да влезеш с едно кликване и също толкова лесно можеш да го премахнеш. Далеч по-голяма е мощта на този феномен, който превръща човека в мобилен пътешественик в света на възможностите, в сравнение с тази на книжните писания. Той дава в ръцете на всеки шанса да придобие голямата сила на познанието. Неизчерпаема и изключително многообразна е информацията, предоставяна от досега с компютърната мишка, но има нещо, което тя не е в състояние да даде. Технологиите са завзели голяма част от човешкото ежедневие, но те не дават на човека онова, от което той истински се нуждае - реалност за Аз-а, нямащ никакво поле за развитие на фантазията.

В безпределното пространство на универсалността нищо не е двусмислено, което отнема нуждата на човека да мисли върху прочетеното, да вниква в него. В това безкрайно поле на знания можеш да получиш много, но като че ли само за да го ползваш като обикновена справка за моментните си нужди. Работата с книгата е друго и сякаш по-трудно – не само ни дава трупаните с хилядолетия знания и житейски опит, не само развива мисленето, въображението ни. Тя е единственото, което може да формира у човека минимум съпричастност към чуждата съдба, към нещастието на другия, единственото, формиращо у теб степени на благородство и себеуважение. Докосваш хиляди пъти прелистените страници, затаяваш дъх, преминаваш към следващата страница, очаквайки да навлезеш още повече в историята, разказвана там. Затова книгата остава завинаги част от човечеството - за да му напомня, че всичко се изменя, едни технологии изчезват, други се откриват или усъвършенстват, но книгата си остава с нас, като колективната памет на човечеството. Двата свята, на „мишката” и на „книгата”, не се отричат, а взаимно се допълват, като предоставят на личността възможност да получава това, от което се нуждае в ежедневието си.

Компютрите са доказателство за гениалността на човека. Изобретяването на „мишката”, в която бива селектирана и запазена толкова много информация, улеснява човека в стремежа му да усъвършенства себе си в различните сфери на живота. Но винаги ще му липсва нещото, което само досега с книгата може да му даде – съпреживяването на разказаните истории, отъждествяването или отхвърлянето на едни или други постъпки на героите в тях и така да формира собствена морална система. Нещо, което не може да стане, колкото и често да кликваш с мишката.  Откъде всъщност е информацията в интернет, която намираме чрез мишката? Тя също е дошла от книгите на човека, в които са трупани откритията за науката, за философията на живота му. Всичко това е записано в книгите, благодарение на които мишката има достатъчно храна в полето си. Та нали затова „чичко Гугъл” се зае с мащабната задача да сканира всички книги от библиотеката на американския сенат за „рафтовете” си.Затова новите технологии и неостаряващите книги имат твърде много общо - сътворени, за да подпомагат човешката жажда за знания и труд. И мишката не може да изяде книгите в библиотеките ни, докато те не са само безсмислено украшение в дома ни.

Силиана Пехливанова

(Бр. 23/2011 на „Златоградски вестник”)