Български учени от страната се събраха в Мадан наскоро, след като разбрали, че в града ще се провежда симпозиум с учени от Турция, Гърция и Македония, по темата за т. нар. помашки етнос и „нация“. Съобщение от уеб портал Турция – „Кърджаалъ хабер“, цитиращо председателят на Дружеството за турска култура и изкуство Мюзекки Ахмед преди няколко дни посочваше че на 2 и 3 ноември т. г. Кърджаалъ/!?/ ще бъде домакин на Международен симпозиум „Среща на турската култура от Тракия и Родопите” и Дни на турската култура и изкуство, като част от програмата му ще се проведе в Мадан, съвместно с Родопското Дружество за етнокултурно взаимодействие на Салих Бозов.

 

В симпозиума щели да участват дванадесет учени от Турция и България, за да изнесат доклади, свързани с турската култура в страната. Сред турските учени са посочени проф. д-р. Рефик Туран, ръководител катедра по история в Университета Гаази, д-р Сабри Алагьоз, председател на Турски културен център в София, историкът проф. Юмер Туран, изследователят писател и поет Абдуллах Сатоглу, художничката Айнур Ачъкгьоз - председател на Дружество на балканските жени, турколозите проф. Ахмет Гюншен и Иса Джебеджи, изследователят писател от Кърджаалъ Мехмет Алев и други.

Провокирани от съобщение, че в Мадан турските учени ще разискват наличието на „помашки етнос”, българските учени решили да дойдат в миньорския град, за да участват в симпозиума. Такъв обаче не се състоя, а обяснението на Салих Бозов бе, че се отменя от програмата в Мадан, без да е ясна причината за това.

Българските учени обаче дадоха извънредна пресконференция, на която заявиха категорично, че опити за такива „полулегални“ форуми целят опасна тенденция, чиято идея е да се създава идентичност за помаците, което е несъстоятелно.

Според историкът краевед Стоян Райчевски, бивш депутат и автор на книгата „Българите мохамедани“, от нашите политици е тръгнала кардиналната грешка да позволим думата“ етнос“ да се употребява за българите.  „Устата ми се изприщи да повтарям, че не трябва да допускаме да се говори за българите като етнос, това е ерозиране на българската нация като народност. Но това стана факт – държавници използват думата етнос. А като говориш за етнос, лесно се минава говоренето за помашки етнос, което е деструктивно, враждебно - и като понятие, и като употреба. Голямата тенденция е наистина да се опитват да го въведат, допускахме да се говори за етнос, вместо народ и резултатът е, че някой го използва“, коментира Райчевски. „Помашки етнос не може да има, това дори не е етнографска група, защото мюсюлманите, които говорят български език в страната, са от различни етнографски групи. Може да ги обединим като хора по съдба, но мюсюлмански етнос и някаква такава етнографска група няма“, заяви Райчевски. Според него думата „етнос“ се промънкала в обществото, наложена от фолклористи и траколози, но те я употребявали първоначално за епохи, в които нациите не са били създадени. След като имаме народ, сами българите да наричаме себе си етнос и да се съгласим да го използваме за части от народа ни, е невежество, съсипително за България“, заяви в Мадан Райчевски.

Според Димитър Димитров от фондация „Тангра ТанНакРа“, посещението им в Мадан е за да посочат пред турските си колеги своята гледна точка и в диспута да се види къде е истината. Той посочи за фундаментален факт, че са неоспорими границите на българското езиково землище, които правят недостоверни всякакви теории за делене на етноси, а още повече говорене за различни нации.

„Може ли да съществува отделен помашки език, който според турските учени бил турски, а според гръцките – гръцки. И какъв е този полунелегален характер на проявата?“, попитаха риторично учените. Според доц. д-р Христо Гиневски тази проява смущава, тъй като „мирише на провокативно мероприятие, замислено с други цели“. От своя страна журналистът от Кърджали Георги Кулов, който е автор на изследване по темата за произхода на българомохамеданите, проблемът не е научен, а политически, затова и турските колеги нямат смелостта да излязат срещу българските учени. По думите му има активизиране на претенции от определени политически среди в Турция към границите на старата Румелия, като вече се говори открито за помашки етнос и помашка нация и се правят и опити за влияние. Според него опасната тенденция грози пренасяне на кюрдския модел на българска територия. А у нас се спекулира и с т. нар. помашки партии, с цел това население да се обособи като отделна част на българския народ. „Няма да се учудя след време да се заговори за прекрояване на бъдеща помашка държава по подобие на Косово, проблема е много опасен, надявам се тези турски учени да не са свързани с тези националистически кръгове, но начина, по който идват тук, е съмнителен“, предупреди Кулов.

 

(Бр. 21/2011 на „Златоградски вестник”)