+ Това казва в интервюто си пред ЗВ проф. Пеньо Пенев, ПУ „Паисий Хилендарски”

Цяла седмица през септември експедиция от ПУ „Паисий Хилендарски”, водена от проф. Пеньо Пенев и ст. асистент Ваня Гайдаджиева от катедрата за историята на българския език към филологическия факултет на университета, проучваха особеностите на златоградския диалект, запазени в говора на жителите от околните села. Аламовци, Припек, Жълтуша, Падина, Еньовче бяха във фокуса на разговорите на студентите и техните ръководители, които регистрираха съвременното състояние на уникалните родопски диалекти около Златоград.

- В проучванията тази година се натъкваме на един „островен” тип селища около Златоград по отношение на говора им, който представлява интерес за науката, тъй като там той се различава от останалите известни селища тук. Това е тъй наречения А-говор, според делението и класификацията в диалектологията, застъпника на т. нар. голяма носовка или задната носова гласна – каща, рака, скапо, което за родопските говори и специално за този район е различно, защото златоградския е Ъ-говор, смолянския пък е О-говор, даже широко О. Затова сега нашите усилия бяха насочени да обходим точно тия села и мисля, че в максимална степен постигнахме целта си – материалите са събрани, предстои да бъдат обработени. Вероятно най-малко две дипломни работи ще се напишат по този проблем, имаме намерение и защита на дисертация за докторат за същата особеност на езика тук. Но това е може би по-далечна перспектива, тъй като трябва да се направи от човек, свързан с региона, който да има възможност да идва по-често в района, за да бъде по-изчерпателен. От селищата, които обходихме, установихме различия само в говора на Припек, някакви отлики има и в говора на Аламовци… Затова казвам, че експедицията постигна в максимална степен целите, които си беше поставила и с чисто сърце трябва да кажа, че това този път стана благодарение на прекрасните битови условия, които ни бяха предоставени – обстановката много ни допадна, нямахме никакви неблагополучия, имахме прекрасни условия за работа, за което сме много благодарни на златоградчани. Ще кажа и това, че Златоград ще бъде предпочетен за едни бъдещи проучвания от нашата катедра, но нека се знае, че вече имаме една дисертация, защитена от местен човек, това е Мирослав Михайлов от Неделино. Със сегашната експедиция ние просто разширяваме нашия диалектен архив за Родопите, който предстои да се обработва. Основното за нас в разговорите ни е да събираме диалектна лексика, най-вече лексикални форми, диалектизми. Догодина може би ще посветим на Златоград още една експедиция, за останалите села, които не бяха включени това лято. Защото атласа на диалектите ни не винаги е пълен, излизат и различни неща в него, затова трябва да се коригира и допълва от проучвания на място, от работа на терен.

- Акцента ще е за това, че сме разширили познанията си по диалектното членение в златоградския говор, за А-говорите, на които досега не им е обърнато достатъчно внимание. Специално съм говорил с проф. Бояджиев от софийския университет, който се е занимавал с тях, но явно недостатъчно, защото ни насърчи именно към тази тема, да дойдем специално да ги проучим. Може би защото тези села са и административно разпръснати по различни области, някак са били подминати и не им е обръщано достатъчно внимание от науката. Дори в Българския диалектен атлас е упомената тази особеност, но не много конкретно, с акцент върху тях. А трябва да се проучи дали те са някаква общност тук, имаме много малка представа за миграционните движения на тези селища, общо взето исторически факти за тях почти няма, разчитаме единствено на събрания конкретен диалектен материал. Това е свеж материал, който ще допълни известното досега за тези диалекти. За златоградския говор имаме някои конкретни въпроси, които ни озадачават, по сведения още от проф. Милетич, той го сближава с павликянските говори в южна България. Има фонетични прилики, но не може да се каже дали има някаква историческа връзка – павликянско население в миналото да е минало в Родопите и са продължили на север към Пловдивско. Повечето учени обаче са на мнение, че това са два отделни говора, имат различия, знае се, павликянския диалект е говорът и на банатските българи, сега в Румъния, който е обстойно изследван от проф. Стойков в двутомното издание „Банатския говор”. Там също има една отпратка, че златоградския говор се родее с павликянския. Ето, точно затова са ни необходими още проучвания тук и за в бъдеще, но вече и с историци и етнолози. Намеренията ни са обаче един ден да продължим и към селищата оттатък границата, на юг в Родопите, защото известно е, че хората там говорят златоградски диалект, те са родственици на вашия район тук. Смятам, че точно етноложко проучване е нужно на тия села.

(Бр. 18/2011 на „Златоградски вестник”)