+ За българоезичното население в Южните Родопи, Агенция “Фокус” разговаря с Ефим Ушев, главен редактор на „Златоградски вестник”

- При представянето на книгата за българските говори в Ксантийско стана дума и за вашия вестник. Какво представлява „Златоградски вестник”?

- Вестникът е местно издание за две общини, което излиза вече 22 години. Той не е прекъсвал съществуването си, изпълнява си функциите, разширява и диапазона си вече. След като границата се отвори преди една година, на 15 януари, пуснахме една рубрика за хората, които са българоговорящи в съседна Гърция. Вестникът се разпространява и там, търговията в града се засили през тази една година. Хората си го купуват, а освен това вестникът им се изпраща там. Рубриката е такава, че с гръцки букви се пишат интересни информации за града, за района, за отколешните ни връзки, исторически препратки през годините, родопски хумор и пр.

- Колко е тиражът му за този район в Северна Гърция, където се разпространява?

- Тиражът не е голям, но достатъчен, за да стига до десетина села на юг от нас. Моите впечатления са, че има интерес сред определен контингент. Не е масов, няма опашки за вестника, но все пак поддържаме интереса на хората там към езика по този начин, към историята на връзките ни и въобще за района ни.

- Това ли е предназначението на вестника, който достига и до българите в Гърция?

- Вестникът е предназначен за Златоградска и за Неделинска община, но през последната година, след отварянето на границата, решихме да разширим обхвата му, тъй като хората на юг от нас говорят чист български език, на родопска диалектна основа. Опитът ни е подсказан преди около 180 години, когато нашите даскали в Златоград са преподавали на децата писмото на гръцки, съгласно тогавашната система и табу в образователната система. Те са писали с гръцки букви, а когато четеш тези гръцки букви, виждаш, че излиза българския език – местния родопски диалект. И същото го правим и сега.

- Пишете тази рубрика на български, но с гръцки букви?

- Да, точно това е смисълът, така е било и преди 180 години. Документът, на който попаднахме, преди десетина години издадохме в книга. Тя също е факт благодарение на издателството на ВМРО „Македония прес”. Издадена е фототипно и в превод. В нея откриваме огромна информация за тогавашните нрави, морал, за тогавашния диалект, който е един и същ с днешния говор в българските села в Гръцко. Това е единственият ръкопис, останал от онова време в оригинал до днес.

- Какви теми намират място на вашите страници за хората там?

- Занимаваме се с любопитни неща от историята на нашите взаимоотношения. Все пак този район чак до селата Шахин и Синиково, малко преди Ксанти, е бил в някогашната Даръдерска околия. Даръ дере е старото име на Златоград. И така си връщат интереса към тази част от Родопите, та дори и в родово отношение, тъй като много от тях имат тук роднини. Досега гърците са ги тласкали повече към Турция. Друга тема е това, че турцизацията там върви вече много години и то активно, с много пари от турска страна, която дори си има консулство в Гюмюрджина, което се занимава само с това.

- Рубриката с гръцките букви ли е уникалното на вашето издание?

- Аз не смятам, че тази гръцка графична система е нещо уникално, след като вече е изпробвана преди век и половина от нашите предци. Няма друг начин, тъй като тези наши сънародници в южната част на Родопите, вместо да изучават в училище български език, т. е. майчиния си език, изучават турски език. По едно решение между Гърция и Турция те са се договорили и са им сложили задължителен турски език в училище. Макар че майчиният им език в къщи, за битовото им общуване, е българският език. С тази рубрика всъщност поддържаме интереса им към българския език. А няма спор по това, че езикът на тези хора е български. Това са хора с български корени и потекло и в науката няма две мнения по този въпрос. Проблемът е, че е голям натискът за турцизирането им.

- Как може да се спре това?

- Не може да се спре, защото това е договорка, антибългарска договорка между двете страни – Гърция и Турция. Когато те са решили да сложат задължителния турски език в обучението им, вместо майчиния им български език, това вече е снаряд в корена. Сега децата на осем-десет годишна възраст вече не говорят, или трудно говорятмайчиния си език. Това е трагедията.

- Това не е ли въпрос на държавна политика? Какво трябва да направи България по този въпрос?

- България в момента няма отношение, няма интерес към своите хора извън границите на сегашна България. Тя няма идеи и дори не иска да се вслуша в съветите на хората, които на основата на единия си ентусиазъм се занимават с тези въпроси и имат повече информация за проблема.

- Доц. Митринов препоръчва да се засилят връзките с тези хора. Според него това, че те слушат например българска народна музика, ще допринесе да осъзнаят българските си корени.

- Разбира се, че това е много важно. Интересът към родопската музика е много голям. От Златоград сме давали като подаръци стотици дискове с наша родопска музика. Търси се, искат да слушат своето, особено голям е интересът сега към телевизия Фолклор ТВ. Тя се хваща в селата там и има интерес към нея. Слушат си и казват – да, това са нашенските песни. Това, което може да направи държавата в момента, освен да подпомогне хората, които се занимават по един или друг начин с фолклора и езика в Ксантийско и Гюмюрджинско, е да подпомогне организирането на съборите от двете страни на границата в родово отношение. Има такива иде, има и желание от страна на хората от Ксантийско и Гюмюрджинско и може да стане например със съседни села – Кушла от наша страна и Угурли от тяхна, Аламовци от наша страна и Сареле от гръцка страна.

- Има ли много такива роднински връзки между двете страни на границата?

- Да, разбира се. Може би всяко второ семейство има роднини там. Те и в момента пътуват, търсят се, това е процес. Една друга идея, с която мога да подпомогна държавните институции – например в Гърция излизат вече 10-15 книги за така наречените помаци в гръцко. Те разбира се са на идеологическа основа, но какво пречи на българската държава да закупи тези книги и да ги раздаде на българските институти в БАН, да се работи по тях? Да се направи научна критика на тези книги. Да ги прочетат и да ги анализират, да издадат книги за тях и да кажат с какво заблуждават общественото мнение тези книги и каква е истината в тях. Това не са нито големи пари, нито нищо. Разбира се, че тяхното самосъзнание е на помаци, доколкото за помаци можем да говорим като за шопите българи или за македонците българи, или за тракийските българи. Ако говорим за помаци, това са българите мохамедани – с български език, с български нрави, със запазени традиции, с всички неща, които са характерни за всяко едно българско малцинство отвъд границата на страната ни.

- Освен тази турцизация, за която става въпрос, забелязвате ли други процеси по отношение на българското население в този пограничен район?  

- Това е един процес, който е започнал още през 50-те години с договорка между Гърция и Турция. Те са въвели турското обучение в държавното гръцко училище, защото България не е поискала и никога не е поставяла въпроса за обучението на българите там на своя роден майчин език. Когато има вакуум, някой се намества там.

- Очаквате ли да се въведе обучението на майчин език?

- Няма как да стане това, защото никой не го е поискал. Никой не го е обсъждал този въпрос. Той не е интернационализиран. А тамошните организации на помаците, които поставят въпроса за обучение на „помацки” в училищата, не срещат разбиране от официалните гръцки власти.

- Кои са особеностите на този диалект, който установява, че става въпрос за български говор?

- И по това няма спор, че това е български говор. Това са българските родопски диалекти на основата на рупските говори. За това писа и проф. Тотоманова от Софийския университет. Голяма крачка към проблема е книгата на Георги Митринов - „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджийско”, която представихме миналата седмица в БТА. Това е първият книжен труд, издаден в България, който се занимава с този въпрос – нещо, което е трябвало да стане веднага след излизането на т. нар. Помашко-гръцки речник от Петрос Теохаридис през 1996 година в Солун. Това трябваше да стане тогава, а става чак сега, поради български неразбории – безпаричие и пр. Все пак книгата е факт, доставена е включително и на автора на речника Теохаридис. Разпространява се колкото може, но това все пак е научен труд, не е в масов тираж, не е роман все пак. Там достатъчно добре е обяснено и в исторически план, анализирани са също така и множеството гръцки и турски теории за небългарския характер на населението в Ксантийско и Гюмюрджинско. Понякога тези „теории” са смешни и жалки, но до сега не са опонирани. Това е първият опит. Мога да ви кажа, че това е първата наша крачка в анализирането на проблема. Втората крачка, която смятаме да направим, е издаването на един сборник с българския фолклор от Ксантийско. И това  ще стане – ако не до края на годината, то непременно още през първото тримесечие на идната година.

Аделина ГЕОРГИЕВА 

 

(Бр. 16/2011 на „Златоградски вестник”)