Вече нищо не може да учуди или изненада днешния неделинец.

Оформялият се с години тук мафиотско-кланов принцип на управление те приемат за непоклатима даденост и никакво „ритане” или обществено недоволство може нещо да промени. Особено пък когато това недоволство е само приказки на ухо из кръчми и сокаци, и то само пред близки познати. Защото всеки се страхува от всеки да не бъде докладван пред кметското обкръжение, което и да е то, или пред всесилните съветници. Които по правило са едни и същи смукачи на обществените средства, защото единствената цел при кандидатирането на местните избори, е да бъдеш по-близо до бюджетната хранилка в общината, разпределяна на порции от кмета.

Макар и позната ни от управлението на Младен Чаушев, привнесъл и в Златоград мафиотския принцип, тази управленска картинка си е ноу-хау на съседната нам община и никой не може да й го отнеме. Когато например попиташ тук някой дали е вярно, че съветниците, които вземат огромни заплати за мащабите на градчето, вземат и по-голямата част от обществените поръчки за собствените си фирми, те започват да ти изреждат маса такива случаи, при това с цифри и поименно… Казват разбира се, че това не е редно, но щом държавата го допуска, те какво да направят! И споменават как наскоро полицията в Златоград проверявала по сигнал местния ученически пансион, където в продължение на три години 7-8 души на щат получавали редовно заплати, без в пансиона да има и едно дете… Повече от два месеца продължили да проверяват полицаите, за да им отговорят накрая, че „…в случая няма закононарушение…” И това е полицията, държавното правово учреждение с огромен щат, което заявява, че няма проблеми да се лъже нагоре, че има деца в пансиона, да си подават фалшиви образци и формуляри и да се източва държавния бюджет!

Държавните учреждения в страната стимулират беззаконието и престъпността – уверен е днешният неделинец и ми заявяват, че колкото и да изнасяме техните схеми, нищо няма да се случи или промени. Имаме си комисия за конфликт на интереси, която няма нито едно заседание по нито един сигнал в пресата, въпреки множеството известни случаи, защото самите те са част от схемите и не могат да се самопроверяват, казва ми друг приятел тук. И сочат съветника Митко Петров, председател на ПК по бюджет и финанси – той е завлякъл най-много обществени поръчки, защото съпругата му е първа братовчедка на кмета Илия Вълчев. За параван Петров ползвал името на майка си, на когото е кръстил фирмата си, все едно няма нищо общо с нея… Тя е главният снабдител на социални и детски заведения с храни.

Друг председател на ПК в ОбС, тази по устройство на територията, е Стоян Чаушев, чиято фирма е основен изпълнител на ремонти в общината, ползвал се протекцията на предишния кмет, защото бил „човекът на ДПС” в Неделинско…

Пословичен е и друг общински съветник тук – Румен Русанов. Той пък е председател на ПК по гражданска защита и общинска собственост, но като управител на две строителни фирми и на него основен възложител на обектите, които изпълнява, му е общината. И Чаушев, и Русанов, са студенти във Варненския свободен университет, специалност „Строителни технологии”. Но не остава по-назад от тях и „човекът на РЗС” в Неделинско – Бойко Симеонов. Именно на него общината редовно възлагала строително-монтажни работи по всички селца. Според неделинци той успял да ремонтира къщата си до „ниво палат”, именно от щедрите поръчки на общината, отново по времето на бившия кмет Здравко Димитров.

В градчето с най-бедното население в страната си имат още партии. Поредната от тях е „Лидер”, чийто „човек” Милка Босева също се нарежда сред бюджетните бизнесмени в градчето. Нейната транспортна фирма е с непрекъснати договори от общината за ученически и междуградски превози.

На обвиненията към друг общински съветник в града – Христо Петров, който е и председател на ОбС, че с фирмата си също източва общината, същият казва, че фирмата му е регистрирана преди повече от петнайсет години и оттогава не работи на територията на община Неделино. Нейните обекти са в София, Плевен, Кърджали, Елин Пелин и др.

След всичката тази информация, която получаваме в града, си спомняме изказванията на кмета Вълчев в някои смолянски вестници, където уверено твърди, че всичко е ясно и прозрачно, няма конфликт на интереси в Неделино… Градът, в който няма обществена тоалетна, защото е продадена от предишния кмет; който няма и градска автогара, а един канал в центъра, за оправяне на раздрънкани автобуси, където преди немного време загина човек, затиснат от машината при нейния ремонт; градът, който разпродаде предприятията си, за да бедства днес в нищета и мафиотщина…

(Бр. 15/2011 на „Златоградски вестник”)