Тува клаваме адна нашенска песня за галене (любов). Нашенскисе песни са най-много за галене, пък най-малко за работа, оти бельки най галиме да галиме. Чем да - то от галене по-хубаво нема. Не имаме адна дума (лаф): „Койну пее, лошу ни мисли (хасапи)”. Пък хеле ага пее за галене.

 

ДЕВОЙКО МЪРИ ХУБАВА 

 

Девойко мъри, хубава,

да могам да та измамя,  

от селону да та изведа,

на скриену да та одведа.  

Ситнишкум да та попитам

кому си нишен даржела,  

кому си уста пукала.

- Юначе лудо и младо,  

тебе съм нишен даржела,

тебе съм уста пукала.  

Пукни са, тресни юначе,

тебе съм уста пукала.   

 

. . .

Яж люто, ала думай благо.

Езикь кокале нема, ала кокале труши.  

Ага малко думаш, по-млогу чуиш.

Гуведу са фата за рогана, пък чулек за езикан.  

Блага дума (хурата) железна врата отвара.

В огледалоно са види лицено, пък в хуратине сърцено.  

Бой са забурява, лоша дума са ни заборява.

 

(Бр. 13/2011 на „Златоградски вестник”)