Доц. д-р Георги Митринов е автор на книгата „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско” и работи в Института за български език при БАН. В началото на месец юни в пресзалата на БТА в София доц. Пламен Павлов представи книгата му пред журналисти, след което Агенция „Фокус” потърси отговор от него на въпросите – какво е състоянието на българоезичното население, останало отвъд пределите на страната, в Гърция и Турция, и съществува ли наистина помашки език.

- Доц. Митринов, разкажете малко повече за книгата Ви „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско”. Колко време ви отне изследването и трудно ли бе намирането на материали?

- Идеята дойде, още когато се запознах с помашко-гръцкия речник на Петрос Теохаридис. Тази книга на гръцкия краевед от Ксанти излезе през 1996 година. Трябваше да мине известно време преди да ми я донесат от Гърция и след това да се запозная в общи линии с нея. Всъщност, моята книга представлява критичен прочит на труда на Петрос Теохаридис. Кнегата му е доста обемна -представлява речник, който се състои от 26 хиляди думи. Има и встъпителна част, в която се утвърждава понятието „помашки език”, а също се разглеждат някои негови характерни особености. В моята книга се представят гръцки и турски тези за произхода на местното българоезично население, както и моето отношение по въпроса - че те нямат научен характер. Това са български говори и по всички характерни особености те се явявват част от българската езикова територия. Около 1998 г. започнах работа върху моето изследване. След това трябваше да мине известно време докато приключат различни процедури и докато се приеме изследването като планова задача, да се утвърди за печат готовият материал и т.н. После имаше някои перипетии, свързани с отпечатването, защото хората, отговорни за това, от издателство „Тангра Таннакра”, накрая се отказаха, въпреки че бяха минали коректури и като цяло предпечатна подготовка. Така че трябваше тепърва да се търси друго финансиране и благодарение на един мой приятел, който успя да издейства пари от ВМРО, книгата се появи на бял свят. Този приятел се казва Ефим Ушев от Златоград. Всъщност той ми осигури и речника на Петрос Теохаридис, което трябва да се отбележи. Ние сме приятели и съидейници.

- Да ви върна на този помашко-гръцки речник. Имало ли е някакъв отзвук в България при издаването му в Гърция през 1996 година?  

- В България знаете как стават нещата, когато се появи нещо от този сорт. Има малко вълнение в обществените среди, поразбунва се общественото мнение и после всичко се кротва и пак утихва. Веднага след като се появи тази книга в Гърция, колегите от секцията по българска диалектология и лингвистична география към Института за български език публикуваха един критичен материал на страниците на списание „Български език”, в който обориха необоснованата теза за наличието на помашки език, който е различен от българския. Същевременно и проф. д-р Иван Кочев също публикува един материал на страниците на сп. „Македонски преглед” и всичко общо-взето свърши до там. Аз работя по тая тема от 1998-1999 година и до ден днешен продължавам да пиша критични материали, а също да участвам с доклади на научни конференции, на които отстоявам българската позиция, че създаването на „помашки език” е необосновано и ненаучно. Свързвам го с появата на утвърдения вече „македонски език”, който се явява писмена регионална норма на българския език и се е пръкнал по силата на някакви политически обстоятелства. Ясно е, че всяка поява на поредна регионална писмена норма на българския език в земи около България, които някога са били български и са населени с българско население, е политически акт. Не знам дали си спомняте как малко преди да се разпадне Югославия, в Белград активно афишираха наличието на някакъв „шопски език”, с който пък се целеше оцелялото до днес вече малобройно българско население от Западните покрайнини да бъде окончателно отродено. За наш късмет езиковите генетици в Белград, с чиято помощ се осъществи успешният експеримент със създаването и утвърждаването на македонския език, тоя път не успяха. Иначе щеше да има и „шопски език”.

- Да ви помоля да разкажете как изследвахте вие южнородопските говори в тези два района - Ксантийско и Гюмюрджинско? Обикаляхте ли по земите, на какво се натъкнахте?

- Имах щастието и късмета да проуча тия райони по проект за изследване на южнородопските български говори. Благодарение на това успях да премина цялата територия от долното поречие на река Места до долното поречие на р. Марица. Българоезично мюсюлманско население в Драмско вече няма. Всичкото население от Драмски Чеч по силата на договорни отношения между Гърция и Турция от 20-те години на ХХ век е изселено и прогонено в Турция, а малка част от него и в България. В момента това население е в Турция, компактно заселено в отделни селища на европейската и азиатската част. Но в Ксантийско, Гюмюрджинско и, забележете, в Димотишко, понеже това не се знае, има една голяма група българоезични мюсюлмански села. Сега в Южните Родопи има компактно българоезично мюсюлманско население в Ксантийско, Гюмюрджийско и Софлийско. В тези три района има съсредоточени може би над 150 българоезични села и махали. Една част от тях активно вече се обезлюдяват, защото процесите от двете страни на границата, от българска и от гръцка, са почти едни и същи, що се отнася до икономическия просперитет на това население – там няма поминък.

- Щом при възрастните сте установили това, то децата въобще там могат ли да говорят някакъв български?  

- Според мен турцизацията е отишла толкова напред, че представителите на младото поколение въобще не общуват на родния си български диалект. Дори представители на средното поколение, особено в Гюмюрджинско и Софлийско говорят развален български език, все едно слушаш български турчин от старото поколение, който не знае добре нашия език. Същевременно възрастни хора от Софлийско споделяха как децата и внуците им не им разрешават да общуват вкъщи на родния диалект, а ги карат да говорят само на турски.

- Говорейки за разделението на тези села не се ли организират някакви регулярни или поне годишни срещи между населението от едната страна и другата - така, както се случва с разделени между България и Гърция села?

- В момента има бум на възраждане на местни събори и срещи. Освен трите големи събора в Ксантийско (с. Лъджа), Гюмюрджинско (Алан тепе), Софлийско (Хилиа), много села и групи села провеждат свои отделни събори. Често се правят събори в изоставените вече планински села, тъй като българоезичните мюсюлмани болеят за родните си села. На тези събори обичайно се кани турският консул, който винаги се отзовава на поканата. Да сте чули български консул някъде да е отишъл? Българският консул се радва, че в двора на консулството в Солун открили паметник на Васил Левски. Това е чудесно, но нашите чиновници не знаят ли колко българоезично християнско население например  има в Северна Гърция днес? Аз съм бил в села, в които като влезете в местното кафене, все едно влизате в кръчмата на Странджата. Целите стени са отрупани със снимки на български комити и войводи. Някой в България да е чул за тия села с оцеляло българоезично християнско население?

- Вие казахте, че в района на Гюмюрджина хората, изселени от там, не се чувстват българи. Голяма ли е разлика между изселниците българи в Гърция и тези в Турция?

- Българоезичните, било то християни или мохамедани, в цяла Северна Гърция не се чувстват българи. А и няма как след всички перипетии, които са изживели под гръцка власт да искат да са такива. Иначе изселниците от планинските села в полските села на Гюмюрджинско много бързо се потурчват в турско или гръцко езиково обкръжение. Интересное обаче, че в Турция често може да се чуе от българоезични мюсюлмани изселници, че са помаци. Обратно, хората от средното поколение в Софлийско и Гюмюрджинско открито споделят че искат да са турци, защото Турция като силна държава се застъпва за тях. Излишно е да се питаме къде е активната българска позиция, защото такава няма.

(Краят на интервюто – в следващия брой)

(Бр. 12/2011 на „Златоградски вестник”)