Емануил ПУНЕВ

Всеки от старите златоградчани знае и е чувал за село Мемково, някои дори са родом от там, на други съпрузите им са от това село, други пък просто са свързани по някакъв начин с него. Това поражда интересната тема за връзката между село Мемково и някогашното селище Деридере. Какво свързва село Мемково, днес Μέδουσα в Р. Гърция и някогашното село Деридере, днес Златоград в Р. България. Общото между двете селища, разбира се, е говорът на хората, които живеят в тях. Това е старинният родопски диалект или известен на ученеите като „Златоградски диалект”, присъстващ като отделен въпрос на изпита по диалектология.

Според много източници родопският диалект може да се смята за най-близък до старобългарския език. Живеещите в селата на юг от нас българи са успели да запазят майчиния си език, предавайки го от поколение на поколение, заедното с българските традиции, обичаи и нрави. Родопският говор се е запазил и в другите български села в Ксантийска околия, но живущите в Мемково и Джуванци най-много се доближават със своята лексика до говора на златоградчани. След отварянето на границата на връх Костадин на 15 януари 2010 година, много златоградчани посетиха селата отвъд синора. Някои от тях за да видят свои близки и роднини, защото двете селища имат общо минало, а други - за да разгледат някогашната българска територия и селищата в нея, която е влизала в границите на държавата ни до 1919 г., а и по-късно в периода 1941-1944 г. Сега тези територии в Южните Родопи отново са български. Няма значение в границте на коя държава попадат тези територии. Те не могат да станат гръцки, турски или каквито и да било други, защото населението, което живее в тях е българско, носи българския корен и българската си кръв. Общото от миналото на Златоград и Медоса е функцията на някогашното Деридере като средищен и околийси център в изминалите години. По време на подписването на Берлинския договор през 1878 г. Деридерската кааза /област/ наброявала 26 селища, повечето от които сега са в гръцко - Саръяр, Бани, Мемково, Джуванци, Алмалъ, Угурли, Шахин, Синиково, Саяджик и Караолан.

Мемково се намира на по-малко от половин час път на югоизток от Златоград, но една от най-силните връзки между хората от двете селища е общият родов корен на някои златоградски фамилии – Пуневи, Мангарудови, Ефендеви, Делиахметеви, Холъмови, Делиоланови, Дурмушеви, Топови, Патълеви, Гогаджови, Келешеви, Бочукови, Пиневи и др.  Наследници на този общ родов корен се срещат и днес и си спомнят за отминалите времена, за „авелските хави”, за старите роднини и прародители. Роднини в село Мемково имат и хора от селата на сегашната община Златоград – с. Аламовци, с.Старцево, с. Ерма река. Хора от Златоградско имат родствена връзка и с населението на някои други български села в гръцко -  Алмалъ, Шахин, Баните и др. Общото между двете селища е и традиционната архитектура на жилищните и селскостопански постройки. Къщите в Златоград и с. Медоса сякаш са копирани една от друга. Характерната за Златоград архитектура, определяна често като „пловдивско-ксантийски стил”, може да се види и днес в двете селища. Някои говорят за селото, сякаш е квартал на Златоград. Красотата на белите варосани къщи, с разтворени за света кепенци, с каменната зидария, напомняща за устойчивия родопски нрав и мекотата на дървените кушеци, преплетени в каменния дувар, сякаш обрисуват душата на родопчанина. Но дори да оставим вековните къщи, можем да се вгледаме и в общите традиции, бит и фолклор на родопчани от двете селища. И в двете населени места се празнуват празници като Сурвак /7 януари/, Адралез /6 май/, Байрам, Касум /Димитровден/ и много други. В бъдеще общите празници, могат да допринесат за общото им честване заедно с хората от Мемково и Златоград. Те биха се превърнали в голям народен празник на сплотяването, подкрепата и братството между хората. В миналото населението и в двете селища се е занимавало главно с животновъдство (отглеждането на овце и кози) и растениевъдство (отглеждането на тютюн, картофи и др. култури). И в двете селища са се развивали традиционни занаяти като сарачество, абаджийство, терзийство. Това определя и общия социален статус на хората в този планински район. Голямо впечатление прави и общият музикален фолклор на хората от двете селища. В село Мемково се пеят златоградските песни „От мен ти изин юначе”, ”Мари Тудоро, Тудоро”, „Я да си зема галеноно”, „Ти ли ми влезе в бахчъна” и др. А и останалите местни песни, характерни за селото също притежават традиционното родопско звучене и мелодика. Макар това, разбира се, да е характерно не само за Мемково, но и за останалите села в южните родопи на територията на Гърция. В Мемково и Деридере са се използвали и еднакви музикални инструменти за акомпанимент към песенното творчество – саз, гайда, кавал.

Всички тези факти за мен са просто едно голямо доказателство за единният ни български родов корен с населението отвъд границата с Гърция. За мен българите от Южните Родопи в гръцко са успели да изпълнят завета на хилендарския монах Паисий – "Българино, знай своя род и език!".

(Бр. 12/2011 на „Златоградски вестник”)