Недобрия контрол при изсичането на гори в последно време, при промяна в земеползването, натрупването на наноси в реките също е сериозен проблем, както и липсата на средства за изчистване коритата на реката от тези наноси – срещу тези проблеми трябва да се реагира от съответните държавни структури чрез изграждане на баражи и други технически съоръжения, които да се ползват донякъде като превантивна дейност срещу наводнения.  Река Върбица има проект за карта на риска, очакваме скоро да има и самата карта, каза д-р Пандева, - както и планове при кризисни ситуации, което ще стане при приключване на проекта. Най-важното за тази конференция е да съберем на едно място специалистите, които изработват картите, и заинтересованите страни, които да кажат какво очакват да залегне в тези карти. Така че да има пресечна точка на интересите на всички заинтересовани – действащи и отговорни институции, в случай на сериозни бедствия, с най-важната цел – изработване карти на риска и кризисни планове за действие.

„Тесни” моменти се набелязват и установяват не само на местно равнище, но и на ниво регион (ЮИЕ), като основно това е или липса на информация, или пропуски при събирането й, както и несъвместимости в отделните източници на информация. Например колкото и да е подробно събраното в България като данни, те не съвпадат примерно с методологията в Австрия. Затова говорим за минимум изисквания за уеднаквяване на базите данни, защото изведнъж това не може да стане и е изключително скъпа задача. Конкретно Изпълнителната агенция по горите като държавна структура, може да заложи свои дейности, като залесяване на определени райони, тъй като недостатъчния контрол при сечища в последните години, а и унищожение на гори чрез пожари, са най-честите причини за свлачищни процеси и поройни ситуации. Но най-важното срещу това е тясната координация между институциите, които да се отнасят със съответната отговорност при съвместни действия. 

(Бр. 11/2011 на „Златоградски вестник”)