Две прояви през месец май, които можем да наречем информационни, фокусираха общественото внимание и дадоха основание за разноречиви коментари и оценки. Което само доказва тяхната важност в живота на днешните златоградчани.

Първата е състоялото се обществено обсъждане по инициатива на кмета на общината, която трябваше не само да информира гражданите за необходимостта от въвеждане на

правила при застрояването

и подържането на Възрожденско-

етнографския квартал

както и някои други набелязани зони в Златоград, но и да потърси мнението на гражданите за предлаганите правила. За случая специално бяха дошли екип от петима архитекти, служители в Националния институт за недвижимо културно наследство, направили преди това обстоен оглед и класификация на обектите, изложени по групи в нагледен картен материал. С две думи – специалистите са очертали архитектурно–историческите ансамбли и дават своите експертни градоустройствени предписания към сградите и околното пространство в съответните зони, където се намират архитектурните паметници на културата в града, определени още през 70-те години на миналия век от Министерството на културата. Целта е да се предпазим от презастрояване по подобие на някои други градчета от мащаба на Златоград, за да се съхрани автентичния дух и същност на Стария град. Кметът Янчев изрично подчерта, че според Закона за културното наследство процедурно не се изисква публично разглеждане на подобно предложение, с което се определят т. нар. групови паметници на културата. Това сега правим от уважение към хората, за да чуем техните предложения, в съответствие с едни нормални демократични правила, за да защитим останалото архитектурното наследство на Златоград и да бъде то с регламентирани правила за строеж, смята той. Ръководителят на екипа от София - арх. Галя Стоянова, представи варианта, предвиждащ създаването на три групови архитектурни ансамбли, с охранителни зони и определени градоустройствени показатели и норми на застрояване. С някои от тях хората и до днес са били длъжни да се съобразяват, като това, че не се допуска монтиране на климатични инсталации и слънчеви батерии на сградите, че следва да се покриват с червени керемиди, а не сиви, а и това, че оградите следва да са по един одобрен образец, да не се слагат сателитни „чинии” и пр. Последва основателен въпрос за  

липсата на подходящи материали,

с които да се снабдяват собствениците  

при ремонт на покриви и огради на къщите със специален статут, което според хората може да бъде решено със създаването на склад в общината, където такива материали могат да се купуват, а защо не и сключването на договор с фирми и складове, които да докарват специфичните материали за нуждите на обектите в обособените части. Друга бележка на присъстващ на обсъждането предизвика реакция на неодобрение от останалите в залата – за това, че калдаръмените улички трябвало да се покрият с асфалт, защото било по-удобно за ходене… „Сигурно баба ти и прадядо ти все по асфалт са ходили!”, бе една от репликите, а архитектите дадоха примери с Копривщица, Стария Пловдив и много други възрожденски градове, за които е абсурд дори да се помисли да бъде заменен калдаръма в тях. Дори бе напомнено, че една от големите грешки от времето на предишния кмет Чаушев бе именно това – че се замени голяма част от традиционната настилка по уличките в Стария града с дялани плочи, само и само да бъде изхарчено повече бетон за тях, за да може да се окрадат повече пари… Сега именно тези плочи „гърмят” на маса места, защото са счупени от по-тежки возила и се отварят дупки. Именно тези плочи зимно време стават ужасни пързалки, по които трудно се ходи. Докато за калдаръма бетон много не е нужен. Без да се впускаме в описание на предложенията на специалистите, тъй като част от техните предложения публикуваме отделно, нека отбележим само традиционно тъпото поведение на някои новоизлюпени кръчмари, заселили се отскоро в Златоград, но натрупали пари неизвестно как, които се държаха невъзпитано, с реплики към архитектите от рода на това дали института не си търси работа на техен гръб и дали няма да се затруднява така бизнеса на хотелите и ресторантите, като им ограничават инвестициите…

Тъй като подобни просташки изказвания, включително и такива, че с приемането на правилата няма да можеш да си измажеш къщата, няма да можеш да си смениш керемидите и пр., се очаква да продължат, като се разчита на страховете на хората от ежедневните им сблъсъци с администрация и бюрокрация, препоръчваме на кмета да не прави дългомесечни обсъждания за нещо, което час по-скоро трябва да се приеме. Защото пред очите ни са строителни безобразия в градчета като Банско, Несебър, а и Черноморието като цяло, дадени от самите гости на обсъждането като пример за унищожаването на огромни части от страната. И защото точно подобни проблеми, отнасящи се до бъдещето на един град и запазването на автентичното ни историческо наследство, показват дали този град се състои от непрекъснато мърморещи индивиди, упражняващи се да се правят на селски философи пред тв камера, загрижени единствено за личните си „ефирни” катадневщини; или има общество от граждани, с мисъл за това какво и в какъв вид се оставя нещо в техния град, принадлежащо не толкова на тях, или поне временно тям, колкото на вечността.

И ако има новина от въпросното обществено обсъждане, то е намерението на Националния институт за паметниците да предложи на Министерството на културата Старата църква „Св. Богородица” в града да бъде регистрирана не като паметник с местно, а с национално значение. Което веднага променя статута не само по опазването й, но и финансиране на реставрационни дейности по нея.Златоград трябва да направи и невъзможното, за да съхрани малкото останало, защото много повече е унищожено, от неговия възрожденски период. И за това, което предприема кметът, може само да бъде поздравен. Онова обаче, за което трябва да бъде „порицан”, меко казано, 

е второто от събитията,

за които пишем в началото

на този текст –  

от проекти за около 12 млн. лв., подготвени и спечелени през последните 2-3 години, наскоро той събра специална пресконференция, за да обяви старта на най-ненужния и най-вредния за града проект – покриването на речното корито в центъра, до градския площад, и превръщането му в огромен паркинг, редом до също толкова огромно трасе, току до площада, през което да профучават коли, рейсове и камиони към граничния пункт. Така вместо да се насочат пари за ремонт и разширение на грозния и разбит път през Малка река и Табахната до разклона  за св. Костадин, сега ще си бетонираме центъра, ще се лишим от естествено природно благо, около което някога се е зародило селището, векове е играло роля и на естествен озонов разхладител в душните летни месеци, за да се обграждаме сега с все повече бетон и асфалт. Тази вредна за града грандоманщина, решението за която, прието от ОбС преди година-две, граничи с престъпление, кметът определя като „благини, които населението не би усетило ако бяхме се насочили към изграждане на околовръстно шосе към границата”. „Благините” обаче всъщност се оказват шумно профучаващият машинен поток в центъра ни, газови и бензинови изпарения от него, а и от очертаващия се паркинг над сегашното речно корито, а значи - и повече болести за населението, за което е предназначен този „централен” шум и бензиново-прахова мръсотия, която се очертава, за което ще платим 1 887 404 евро. И ще имаме един неприятен за обитаване градски център…

И понеже в този бетонов проект са привлечени и гръцки партньори от Ксанти, добре е да направим следната аналогия., за да е ясно накъде вървим ние сега. Преди няколко години центърът на Ксанти, по-известен като площада с кулата, или още по-точно - „Чинара”, беше едно отвратително място, където се фокусираше целия поток на коли и рейсове, било на туристи, било за местните. Защото именно около този площад беше „обръщалото” на потока движение, където ставаха и неприятни задръствания. Всичко това е вече минало за гърците и гражданите му – площадът сега е коренно преустроен и променен така, че да стане едно приятно място именно за хората, като движението е отбито в други посоки, увеличи се мястото за пейки, фонтани, зеленина, пуснаха се пешеходни улички… С две думи – площадът в Ксанти е очовечен и сега е притегателно място за хората. Ние правим точно обратното – вървим към вида на стария площад на Ксанти, в услуга на шофьори и трафик, но срещу собствените си граждани, на които отнемаме централното пространство, отнемаме им очарованието на реката с римските мостове и прохладата от нея и никакви обществени обсъждания и предложения не успяха да вразумят кмета и сидеровите му съветници, че се върши нещо лошо и вредно за града, в услуга единствено на машинния трафик. Сега, парадоксално, надеждата ни е отново в Сидеров и подопечните му съветници… Така както и досега спираше и бавеше по всевъзможни съдебни начини останалите проекти на общината - било за да наблъска фирмата си в тях като изпълнител, било да прави напук на кмета, така и сега, при обявяването на обществената поръчка за изпълнител на бетонирането на центъра, да го помолим да започне пак по изпитани способи да обжалва до безкрай, така че всичко да се забави до степен на неизпълнение и по възможност – стопиране. Докато се предложи нещо по-човешко и нормално за центъра ни, нежели да го превръщаме в Беломорски център за паркиране и шофиране на бързи скорости, докато в чалгабункерите, които осяха Чаушев и Запрянова по централните градинки, ние си пием кафето. И се радваме на засиления бензинов и газов трафик…

Ефим Ушев

(Бр. 10/2011 на „Златоградски вестник”)