Един по един, ние, неговите приятели от далече, научихме,  че той си е заминал – поел по дългия, по вечния път... И всеки от нас открива липсите, които това „отпътуване” е отворило. За неговото отпътуване „от нашия свят” научих едва на 25 април към обяд, далеч от Златоград,  за да мога да го изпратя. Ето защо сега ще се опитам да се сбогувам с него с няколко реда.Познавам Веселин Юрчиев още от студенските години (1974-1976) в СУ ”Св. Климент Охридски”. Той като студент по право, аз като студент по математика. Нещо повече - живеехме в един блок в кв. Дървеница. Тогава не бяхме прители, каквито станахме по-късно. След това той в продължение на 12 г. бе заместник-председател на общината, а аз учител в СОУ „Антим I”. Oпознахме се едва в годините след промените от 1989 г. Тогава опознах човека и личността на Веселин Юричев - имаше необикновени приятелства сред хората на Златоград, сред ръководителите на Златоград, невероятни приятели сред елита на страната, сред професионалната общност на юристите в България. Много направи за развитието на образованието в Златоград и винаги е подкрепял работещите за издигането му и никога не се натрапваше със самоизтъкване на оказаната от него помощ.В последните години години правораздаваше като съдия в Районния съд в Златорад и само преди два месеца се пенсионира като първи съдия на съда в Златоград.

С какво ще го споменаваме: с невероятната компетентност по житейските и юридическите казуси, с чувствителността при отсъждането по споровете на гражданите, по умението да прощава неблагодарността на тези, на които е помагал. Не таеше злоба към никого. Беше благороден и аристократичен. Търсеше балансите в човешките отношения. Винаги можеше да получиш разбиране и подкрепа. Само ще припомня, че навремето ме подкрепи при учредяването на Българо-Корейско дружество в Златоград. С негова подкрепа посрещнхме в Златоград шестима посланици на Р Корея у нас. За съжаление това, което договорихме през април, за посрещането на новия посланик в Златоград през месец май, ще се реализира без да е физически с нас, но знаем, че духовно ще бъде с нас. Поклон пред извървяния честен житейски път.

Хари Алексиев

(Бр. 10/2011 на „Златоградски вестник”)