21 май, денят на „Св. равноапостоли Константин и Елена”, е вече част от празничния календар на града, когато отбелязваме едно голямо за нас и целите Родопи събитие – стартът преди шест години на граничните събори за хората от двете страни на границата, които пет години по-късно доведоха до онова, за което бяха предназначени – отварянето на граничен пункт в района на вр. Св. Костадин, за свободно преминаване на хора и стоки, за свободно общуване и взаимно подпомагане на родопските райони на двете съседни държави.
Тази година бе Шестият
трансграничен събор,
който започна с празничен водосвет в параклиса на връх Костадин, където се стекоха стотици хора. За втора поредна година обаче тържественото му откриване стана на централния площад в Златоград, с богата концертна програма и участието както на наши, така и на гръцки танцови състави. Освен областният управител Стайков и народният представител Мелемов, почти целият общински съвет на побратимения ни град Хрисуполи бе дошъл в Златоград, воден от кмета на общината Сава Михайлидис. Тук той бе обявен за новия почетен гражданин на Златоград, след взето решение на общинския съвет, прочетено от неговия председател ПламенЧингаров. Кметъ на общината Мирослав Янчев пък му връчи почетният Ключ на града, символ за нашата отвореност и приятелски чувства към съседите ни. Михайлидис върна жеста, като подари на кмета копие на антични изображения на македонския предводител Александър, може би защото техният град е оттатък р. Места, т. е. в гръцката част на географската област Македония. На тържеството беше и кметът на Хрисуполи от началото на нашите връзки с гръцката община – Милтиядис Пасалидис, който всъщност подписа през 1994 г., заедно с колегата си от Златоград Гинка Капитанова, документът за приятелство и сътрудничество между двете общини. Той също е почетен гражданин на Златоград, при това първият от гръцка страна, но сега бившият кмет на Златоград Николай Деспотов припомни неговата ангажираност в едно особено трудно време, когато ни връхлетя страшното наводнение, редом до жестока икономическа криза, когато в страната нямаше хляб и мляко, банките бяха фалирали, правителството на социалистите тогава – отново безпомощно да реши какъвто и да е проблем. Точно в такава ситуация, каза Деспотов, от Хрисуполи бяха изпратени над 60 тона храни, а кметът Пасалидис извади отг джоба си лични пари, за да бъде поправен и разширен повреденият от наводнението железен мост в центъра на града. Сега пред този мост беше открит скромен знак, който ни напомня за този жест от страна на Пасалидис тогава.
На 24 май, денят на
другите наши Св. равноапостили
и покровители на Европа –
солунските братя Кирил и Методий, изпълнихме църковния двор на Старото училище в Голяма река, където си припомнихме думите на Христо Ботев, че това са гениите, най-великите българи, делото на които ни нарежда завинаги в челните редици на цивилизованите народи на света. Тук се връчиха и грамотите на отличените просветни дейци от общината, определени също с решение на ОбС. Вечерта на този 24 май обаче бе по-специална – в зала «Станислав Сивриев» в Стария град се състоя премиерата на двете първи книги от новата книжна поредица, чието название е «Антология Златоград». Това са книгите със стихотворения «Аз съм» на Ефим Ушев и «Песни за Дельо войвода» от Величко Пачилов. Както заяви и спонсорът на книгите – Александър Митушев, антологията ще продължи, като следващата е подбрани разкази на писателя Станислав Сивриев. Двамата автори представиха накратко творбите си, прочетоха и части от тях пред публиката, изпълнила залата, започна се дискусия за песните Дельови и дали може да се говори за неин «оригинал», за «първообраз» и пр. Мнението на автора Пачилов, а и на много от присъстващите е, че не може да се говори за никакъв «оригинал» в народното творчество, защото през вековете към тях са прибавяни нови стихове от различните изпълнители. Знаменателен е фактът, че на един такъв ден, когато правим своя поклон към българските първоучители Кирил и Методий, в Златоград представяме книги и водим дебати за тях, каза и Е. Ушев. Когато пък това са книги от местни автори, можем да смятаме, че огънчето на духа тук не е угасвало и града ни има своето бъдеще на просветен и културен център. Още повече, когато има своя меценат на културата в лицето на бизнесмена Александър Митушев, смята той.
(Бр. 9/2011 на «Златоградски вестник»)