+ Това заявява д-р Стефан Константинов, третият министър на здравеопазването в правителството „Борисов”

Държавата няма по-специална политика спрямо общинските болници. Ние разглеждаме всички лечебни заведения по един и същ начин, т. е. ако болницата има пациенти, има апаратура, има лекари, би следвало да работи.

Разбира се, в някои общини нещата са доста тежки – населението е намаляло значително и болниците имат големи дългове. За да успокоя хората ще се позова на изключително високата наситеност на лечебни заведения за болнична помощ в България. Затова в никакъв случай няма да останат без болнично лечение. И това е важното. Човек не се интересува дали болницата е общинска, областна или държавна. Интересува се дали ще бъде излекуван. Ако в една община персоналът на болницата я е напуснал, населението е силно намаляло, а самата болница е с тежки дългове – тя се е самозатворила.

В по-малките населени места нямат проблеми със спешната помощ. Много от филиалите, особено в периферията на страната, имат много ниска натовареност – едно-две повиквания на денонощие, но не ги закриваме, защото хората там разчитат именно на спешните кабинети. Сега се подготвят промени н наредба за малките населени места, защото там броят на общопрактикуващите лекари не позволява създаването на групови практики. Търси се начин и там лекарите да получават 11 ст. На записан пациент. Хората трябва да знаят къде могат да намерят лекар през цялото време на денонощието. Колкото по-голям е достъпът на хората до първична медицинска помощ, толкова по-добре за цялата здравна система. Ако системата с груповите практики на общопрактикуващите лекари работи, няма проблем догодина средствата да станат 22 или 33 ст. На пациент, което не е малко пари за лекари с много пациенти.

В следващите месеци ще бъдат подготвени такива промени в Закона за лечебните заведения, които да задължат НЗОК да сключва договори с определени болници в даден регион, а останалите да се конкурират за работа с касата. Трябва да кажем във всеки район колко болници ни трябват и да оставим здравната каса да избере най-добрите от тях. Касата трябва да бъде активна като една институция, която разполага с нашите пари. Тя поръчва медицинските услуги от наше име и тя трябва да избере кой е най-добрият.

Реформата в здравеопазването не започва от определена дата, тя е непрекъснат поцес, който изисква доста години работа. Промените трябва да се случват бавно и постепенно, трябва да имаме политика. Например политиката на делегираните бюджети на болниците, които бяха толкова мразени – сега тя дава първите си резултати. Броят на преминалите болни намалява и то не защото на хората е отказано лечение или пък има някаква листа на чакащите. Просто явно не се вкарват хора, които нямат нужда от болнично лечение.

От 2012 г. може да махнем клиничните пътеки и да събираме информация по диагностично свързаните групи. Клиничните пътеки трябва да останат единствено като инструмент, като алгоритъм за поведение.

(Бр. 8/2011 на „Златоградски вестник”)