+ IN MEMORIAM ЗА ИЛИЯ ЗАЙКОВ:

Много по-големият ми приятел

 

Вчера в Брестник погребахме Илия Зайков: достоен, интересен човек и талантлив автор. През 60-те-70-те пишеше хубави стихове. (Можете да се уверите от сбирките му "Самодивско цвете" и "До края на годината".) Отдаде се на журналистиката - работи в "Народна младеж", "Комсомолска искра", в "Свобода", накрая в "Марица". Беше редактор в списание "Тракия".

Много са хубави книгите, които написа в съавторство - за виното (с Иван Дионисиев и Георги Петров), за хляба (със Стоян Райчевски), за детските игри и играчки (със Златка Асенова). Написа и "Книга за печатниците", а в края на миналата година излезе "Именник на българските вина" - откъс от нея можете да видите в "Литернет". (Георги Чобанов ми писа за текста - "То бива, бива сладкодумие, ама то и от виното по-сладко ми идва!").

Публикуваше много неща за празниците и делниците народни - винаги интересни, изпълнени с поезия и хъс. Поменете с добро бачо Илия, дядо Илия, както го наричаха по-младите! За мен той си остава Илийката - много по-големият от мен приятел от 1965... Дръпнат, остър, разбиращ, добър. Откри ми Куазимодо, Лилиев, Вутимски - много живо си спомням къде и по какъв начин стана това. Срещали сме се, разминавали сме се, отново се срещахме... И ще се срещнем пак, разбира се! Та тъй за Илийката - има какво да се чете от него и какво да се припомня, че да не бъдем хептен бамбашка хора. Понаскърбете  се малко, ударете по някоя и друга чаша и да не вземете да помислите, че е мъртъв?! Пък аз днес прочетох в един сайт едни припомняния за едно време - вероятно на Илийката биха се харесали. Пращам ви ги!

Владимир ЯНЕВ

 

+ + +

 

Навремето беше популярен един руски виц – в някаква деревня дошло подвижното кино и обявили, че вечерта ще дават „щведския сексуален филм „Баба дала солдату”.

Събрало се цялото село вечерта, излязъл механикът и обяснил:

-  Станала е малка грешка. Първо: филмът не е шведски, а е съветски. Второ: не е сексуален, а е социален. Трето: казва се „Балада о солдате”.

Горе -долу така мина детството ни, че и младежките ни години – все чакахме шведски филми, а ни пускаха съветски. В съветските естествено нямаше почти никакъв секс.

В една от новелите на комедията  „Операция ы” героинята -студентка, увлечена в подготовката за някакъв изпит, неволно се събличаше и лягаше до непознат свой колега, но след като смъкваше роклята си, се оказваше, че е вместо еротично бельо носи отдолу нещо като бански костюм.

Изглежда голямо мислене е паднало, докато се вземе такова компромисно решение – хем да има нещо като стриптийз, хем да няма „порнография”.

Американските филми бяха не по-малко целомъдрени. В уестърните след кадъра с първата целувка  следваше кадър в църквата, в който направо се разменяха пръстените.

Някъде прочетох, че американците правили тогава по два варианта на някои от филмите – в тези, за вътрешна употреба, нямало нищо голо, а в тези – за износ, добавяли по някой кадър, който да разврати чуждия зрител.

Българският зрител обаче нямаше как да бъде развратен, защото имаше комисия, която следеше за всеки съмнителен кадър  и казваше коя сцена да се поизреже.

Ако все пак ни пускаха благосклонно нещо по-така, трябваше да гледаме филма още в понеделник. Защото до петък можеше сексуалният филм да стане социален.

Операторите, които прожектираха филмите, имаха навика да си поизрязват по някое кадърче – за спомен. Разправяха, че един оператор имал сериозна колекция с кадри на поразголени звезди. Сега си мисля – какво ли би могла да съдържа тя?

Помня, че във „Фанфан Лалето” с Жерар Филип Джина Лолобриджида беше с малко по-голямо деколте и стегнат сутиен, та циците й се подаваха по начин, който вълнуваше публиката повече, отколкото сцена на групов секс днес.

По-щастлив беше Жерар Филип в „Опасни връзки” – съвременен вариант на прочутия епистолярен роман на Шодерло дьо Лакло. Там той пишеше домашното на своята приятелка-ученичка, полагайки тетрадката върху голото й дупе. Изглежда сцената се е сторила доста смела на цензорите, защото филмът се прожектираше само в студийни кина.

В „Опасни муцуни” имаше една креватна сцена, в която за секунда се мяркаше цяла гола гръд – виждаше се даже зърното. Няма човек, който да е гледал филма, и да не си спомня вълнуващия кадър.

Тогава нямаше силикон и известните актриси трябваше много да внимават със заголването. Някои на Запад си имаха дубльорки, но у нас не съм чул да е имало такива неща. Мисля, че в „Езоп” Доротея Тончева си показваше циците, но не представляваха нищо особено.

Полската руса звезда Барбара Брилска също се съблече във „Фараон”, ако не се лъжа, но и нейните цици бяха гола вода.

В много филми героите рано или късно стигаха до леглото, но точно след като настъпваше сюблимният момент, камерата срамежливо се отместваше към някаква картина, свещ или към камината, чийто огън символизираше страстите, които се разиграваха само на няколко метра встрани – тоест зад кадър.

Анджей Вайда в едни от филмите си беше направил нещо по-интересно – камерата панорамираше от кревата нагоре, стигаше до някакви окачени паунови пера, които започваха многозначително да треперят под въздействието на любовните въздишки на героите.

По принцип при креватните сцени – доколкото ги имаше, ставаше ясно, че партньорите предпочитат мисионерската поза.

Много неочаквано в някакъв филм на ГДР-героинята доста смело възседна своя любим. Но неговото щастие свърши дотук – човекът беше граничар на Берлинската стена и на другия ден империалистите го убиха. Филмът беше силно пропаганден и очевидно сексуалната сцена е била пусната като примамка – да се привлекат повече зрители и покрай другото да им се обясни кои са добрите и кои са лошите.

Чак в „ХХ век” на Бертолучи имаше нещо като шведска тройки и намек за нещо като орален секс. Режисьорът май беше комунист и това е била причината да се пусне филмът в този вариант. Как да се реже творбата на наш човек?

Преди това от „Строго охранявани влакове” разбрахме какво означава „еякулация прекокс” – бяхме на възраст, когато този проблем беше  особено актуален. От филма разбрахме, че няма нищо страшно, просто трябва да си намерим по-зряла жена. С първата зряла жена първо отидох на кино, държахме се за ръце и при някаква любовна сцена усетих как дланта й става влажна. Предположих, че това е добър знак, а то така се и оказа още същата вечер.

Не си спомням какво беше положението с телевизионните филми, единствено се сещам за някакъв унгарски филм по втора програма, в който имаше една доста гореща сцена.

Действието се развиваше по време на войната и сексът имаше някаква роля дотолкова, доколкото героите бяха съпрузи…Великолепен филм, но не мога да си спомня нито заглавието, нито авторите.

На телевизионния екран – ако не всеки ден, поне по празници като Великден и Коледа, а доста по-често във „Всяка неделя”, се появяваха разни певици и джаз балети, които с оскъдните си сценични костюми активираха сексуалните ни фантазии повече, отколкото днешните тв канали от типа „ХХL”…

Съседът Митко, който прехвърли 60-те години, прави всичко възможно да си възстанови младежките вълнения, и си изписва ДВД-та с музика от онова време. Митко е отявлен антикомунист, баща му е съден от народния съд, а самият той ходи с дълга бяла коса на опашка и твърди, че ще се подстриже чак тогава, когато комунизмът си отиде наистина. Защото още не си е отишъл.

Та отидохме скоро на гости на Митко, за да видим най-новата му придобивка. Оказа се, че това е диск с концерт на Тина Търнър от 70-те години. Изпълненията вече ги бяхме гледали във „Всяка неделя” навремето и без да усетим започнахме да се пренасяме поне 30 години назад. Дискът свърши, пуснахме го още веднъж, засилихме музиката. Тина Търнър люлееше бедра, поличката й беше съвсем къса, полите на танцьорките пък зад нея съвсем ги нямаше.

И тогава драматична въздишка се изтръгна от  душата на антикомуниста и той каза следното:

- Ех, не беше толкова лошо при комунизма. И хуят хуй си беше…

Ние веднага се съгласихме и пуснахме Тина Търнър за трети път.

 

(Бр. 6/2011 на „Златоградски вестник”)