+ Към книгата „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско” (издава „Фондация ВМРО”, София, 2011)  

 

 

Подобен критичен прочит на „Помашко-гръцки речник” бе замислен още с появата на книгата през 1996 г. Но едва в началото на новия век успях да попадна на нея, благодарение на златоградския поет и журналист Ефим Ушев. От тогава датира и работата ми върху речниковия материал, включен в обемистата книга.

През 2003 г. започнах работа по индивидуална планова задача в Секцията за история на българския език към Института за български език (ИБЕ) с работно заглавие „Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско (по данни от „Помашко-гръцки речник” на Петрос Теохаридис)”. През 2006 г. трудът бе обсъден на разширено заседание на Секцията за история на българския език, проведено на 22 май и бе приет за завършен, с предложение до Научния съвет на ИБЕ да бъде отпечатан. Съответно на свое заседание Научният съвет на ИБЕ също прие труда за завършен и взе решение да бъде отпечатан. Но бе ясно, че в издателството на БАН ръкописът ще чака ред дълго време, още повече, че щеше да попадне в потока на ръкописите, които са без външно финансиране за издаване. А трябваше да бъде издаден час по-скоро, поради актуалността на темата за създадения „помашки език” в Гърция. Затова се наложи да се търсят други

издателства и се стигна до сключване на договор с издателство „Тангра Таннакра” за издаване на книгата, датиран от 14. 12. 2007 г. В ежегодно издаваните дипляни на издателството книгата бе включена под № 79. Ръкописът мина през предпечатна подготовка и бе предоставен в издателството, където отлежава и до днес. Същевременно вече се издава № 92 от поредицата книги и единствено № 79 все още се води под печат. Времето си минава, а актуалността на книгата се губи, защото вече се провеждат теренни проучвания в Южните Родопи и събраният материал дава други перспективи за изследване на говорното богатство от тоя край на българското езиково землище. Доводите на издателите от издателство „Тангра Таннакра”, са че нямат пари. Но пък въпреки недоимъка, продължават да издават нови книги.

Същевременно моят приятел и пламенен патриот Ефим Ушев от Златоград се

нагърби с издаването на книгата. Това той направи и при издаването на „Златоградски сборник” – най-ранният открит досега възрожденски писмен паметник от Среднородопието. Именно негова е заслугата за публикуване на тези важни според мен материали за историята и настоящето на българоезичното население в Родопите. Изказвам му голямата си благодарност, а на всички пожелавам да имат по един такъв свой приятел, без чиято помощ не могат да осъществят плановете и мечтите си.

Сърдечна благодарност дължа и на издателството на ВМРО, което също протегна ръка за осъществяване на идеята.

Георги Митринов

 

(Бр. 4/2011 на „Златоградски вестник”)