Преди да отсече поредното дърво в центъра, бизнесменът Енчев го бетонира здраво. Още малко по-рано обаче го окастри така, че и „майка му да не може да го познае”. С което може би иска да ни каже: няма спасение, трябва да се сече...

Но още по-преди той изпрати искане до кмета на общината за премахване на дървото, тъй като влиза в ареала на строителния обект – нещо, което не твърдеше и нямаше претенции по времето, когато изсичаше първите десетина дървета на това място. Но поводът за тези редове не е въпросното „бетонирано” дърво – то така и така вече е обречено. Поводът е друг – Владо Енчев отказа да предостави документите за новия си строеж, поискани му от нарочно съставена със заповед на кмета комисия, по повод молбата му за отсичане на последното дръвче. А те бяха поискани, защото има съмнения, че Енчев се е разпрострял доста повече от разрешеното му по скици и планове място.

Тези съмнения сега като че ли се потвърждават от това, че и до ден-днешен скицата за строежа с неговите граници, не е предоставена на главния архитект, който е председател на комисията, определена от кмета. Друг въпрос е, че и самият архитект не се е изтрепал да настоява за представяне на документацията. А проблемът става още по-голям не само поради това, че всички гледаме безучастно бетонирането на терена до самия мост, че дори и градският тротоар, над който ще виси като навес огромното строежище – нещо недопустимо, откъдето и да го погледнеш. Проблемът е в това, че всички овластени гледат абсолютно безчувствено поредното строително безобразие в града и не помръдват да сезират смолянския строителен контрол, който да се произнесе по законноста му. Пък и т. нар. „строителен контрол”, какъвто всеки обект по закон следва да има, може лесно да се издири... Да го попитат, аджеба, какво контролира!Не се помръдват дори и овластените и дирижиращи положението в общината и усвояващи нейните ресурси през последните десетина години Чингаров и Сидеров! Които иначе при всяко споменаване на името Енчев по различни поводи, най-често предизвиквани от самите тях в ОбС, се разтреперват от ненавист и не пропускат възможност да заяждат кмета по изпълнявани от него проекти. Удобно забравяйки, разбира се, че всичко това, с което днес разполага Енчев, му е осигурено от техния обслужващ кмет в предишните два мандата и пожизнен канидат-кмет Младен Чаушев...

Защо, г-не председател Чингаров, не сезираш РДНСК за всичко това, което наблюдаваме с новия строеж в центъра? Или са ти малко властта и парите, които ежемесечно ти плащаме всички ние, под формата на заплати и командировки? Впрочем, този въпрос може да бъде зададен и на всичките 17 на бюджетна хранилка около заседателната маса – споменаваме председателя, тъй като неговият месечен харч за хазната ни е три пъти по-голям от тази на всеки един от тях (350 лв.) и значи негова би трябвало да е по-голямата отговорност... Защото законите, които са в сила при нас, изключват друга „заинтересована страна”, която може да подаде сигнал за проверка – този сигнал може да бъде подаден само от кмет, гл. архитект, съветници. Т. е. тези, които всъщност правят поразиите...

Но един от възможните отговори на въпроса, за да не се проявява някакво съпричастие към проблема, е разбира се този, че е по-лесно и безобидно многочасовото заяждане на дребно с кмета, блокирайки по всевъзможни начини всяка от неговите „крачки” за каквото и да било. Не пропускайки след това нагло да си приписват и заслуги за тях, ако все пак нещо се промъкне и продължи осъществяването си. Примери за това напоследък се нароиха доста...

(Бр. 21/2010 на „Златоградски вестник”)