+ По повод „Крокодилските поплаци на съветничката Кръстева”, бр. 12/2010 на ЗВ

. Прочетете инфото, което носи този линк. (Бел. ред. – сатия в ЗВ от бр. 12 на т. г.) Емилия Кръстева наистина прекалява, нейното поведение отдавна е минало границата и е станало цинично и арогантно. Що не следеше как един неин близък работеше в общината и (не)отчиташе парите от входна такса, та тръгнала сега да се грижи за разходите на кмета за телефон... Айде моля ви се! Сега вместо да си трае, че й се разминал резила от съдилища, непрекъснато дърпа дявола за опашката. Оставете го тоя кмет да си изкара мандата нормално, той е бял кахър, ами кво ще ги правим тия като Кръстева... Браво за статията в „Златоградски вестник”, в случая улучва десетката!

. Млада семейна двойка се пренесла да живее в нова къща. На сутринта, още щом отворила очи, жената погледнала към прозореца и видяла съседката отсреща, която простирала пране.

- Виж колко е мръсно прането й! - възмутено казала тя на съпруга си.

Но той си четял вестника и не й обърнал внимание.

- Вероятно използва некачествен прах. Или изобщо не умее да пере. Трябва някой да я научи...

И така всеки път, когато съседката си простирала прането, жената се удивявала и критикувала колко мръсно е то. Докато в едно прекрасно утро, поглеждайки през прозореца, тя възкликнала:

- О, виж, днес прането е чисто! Явно най-сетне се е научила да пере?

- Не! - отговорил съпругът й. - Просто днес станах по-рано и измих прозореца...

Така е и в нашия живот! Всичко зависи от прозореца, през който ние гледаме на света и случващото се пред нас.

(Бр. 17/2010 на „Златоградски вестник”)