Тежко и горко на семейство, което трябва да организира погребението на свой близък в празничен, неприсъствен за общината ден.

На 18 юли т. г., събота, в 19.30 часа почина вуйна ми, майка на Иван и Георги Брънгови. На следващия ден – неделя, се тръгна по мъките за организиране на погребението: ковчег и кръст от Станко Беев за 90 лв., надпис на кръста и отпечатване на некролози – къде? Търсене на пари по 50 ст. или по лев – откъде? Осигуряване на рейс – от къде, от кого? И т. н.

И докато тичаш и се блъскаш за всичко това, стана си 13 часа, а много родственици и познати на покойната не знаеха кой е починал и кога ще е погребалния ритуал.

Като поздравявам общината за новата катафалка, ще попитам този път публично уважаемия г-н кмет, не се ли е замислял, че всички тези мъки на хората могат да им бъдат спестени при една минимална намеса на общината, за което не се изискват почти никакви средства! Улисани покрай големите проекти, не забравяйте ежедневните, на пръв поглед дребни нужди на хората! Не се ли вижда, че ковчезите, изработвани в града, са от авелско време и са си направо обида за покойния! И какво да правят близките му в такъв тежък за тях момент, ако приятелска ръка не бе протегнал Александър Митушев, който предостави за ползване фирмения си автобус!

Не е редно, уважаеми управляващи, вашите данъкоплатци и избиратели да чукат от врата на врата за всичко, споменато по-горе. Замислете се и дайте решение на тези човешки проблеми, за които никой не е застрахован и които всеки в един момент изпитва на гърба си...

Тома Томов

(Бр. 14/2009 на „Златоградски вестник”)