+ Застрояването на казармения терен засега отложено

 

В самия край на миналата година – 29 декември, бе и последното заседание на ОбС за 2008. На него се разглеждаха и внесените от кмета скандални докладни за архитектурна промяна на центъра, идващи с предварително гражданско неодобрение, изразявано неведнъж в златоградските медии.

Припомняме, че единствения проект, представен и защитаван от кмета, предвижда застрояването на всеки квадрат от идеалния градски център, обричащ града на минимум зеленина, в стил междусградни градинки. Но затова пък бетониране на речното корито, върху което да се разположи огромен паркинг и през което вече да минава огромен аутобан, водещ целия машинен поток към границата на Костадин. Всичко това - при разширен бетонно-каменен площад, унищожени вече градински части около сградата на общината и до бившата баня, отново с цел паркиране на камиони и коли; предвиждано отнемане на казармения терен – отново за паркинги, автоспирка, а редом до тях спортни игрища (три на брой) и градска къпалня, разбира се – частна, редом до частния многоетажен хотел-санаториум.

Всичко това архитектът на града Запрянова определи като „паркови елементи”, а проекта на колегата й Олег Николов – „много смислен и интересен”...

Тази бетонна фиеста обаче среща съпротивата на гражданското общество, в лицето на местната екологична организация, разпространила специална позиция по проблема, както и на активно дебатиращи граждани, чийто мнения бяха надлежно разпространени сред съветниците от председателството на ОбС. Техните искания се свеждаха до предложение за отхвърляне на предложените докладни на кмета, придружени от цветни картинки за заблуда на гражданството, както и до изработване на нов, екологосъобразен проект за центъра, с насоченост и задача „паркостроителство”.

Наличието на един-единствен проект, с неизвестно как предпочетен архитект, е носител на корупционен елемент, който трудно може да бъде замазан, е мнението на кметските опоненти по проблема. Абсолютно е неприемливо до самия градски площад да се разполага огромен паркинг и шосе, което да събира денонощно целия външен и вътрешен поток на превозни средства – това превръща градския център в едно изключително неприятно и неприветливо място за обитаване, с което се залагат бъдещи остри проблеми за гражданството, каквито периодически избухват и наблюдаваме с възли като Владая, Мало Бучино и пр.

Предложението отново бе за продължаващ диалог по проблема и сериозното му обмисляне, а не безсмислено прибързване, тъй като става въпрос за огромно строителство, което ще преобърне и заличи завинаги традиционната атмосфера и дух на малък град като Златоград. Т. нар. комуникационната стратегия обаче бе приета от съветниците, което значи, че реката ще бъде покрита и ще си имаме голям паркинг и голямо шосе към Гърция до още по-големия ни площад.

В изказването на кмета не пролича интерес към споделяните опасения, той продължи да държи на втълпените му картинки и вместо да анализира предлаганите идеи, си наложи ролята на брояч и номератор на изказалите се по форумите и вестника граждани, които с охота иронизира. Все пак в една от почивките предложи на представителя на „Екогласност” да се заеме с подготовката на нов проект за терена на казармата, без обаче да уточни параметрите на това предложение. Той не отговори на въпроса защо досега не е направено това, след като са му били известни гражданските настоявания за зелен градски парк и за минимум два изготвени проекта, които да се обсъждат. На заседанието стана ясна и позицията на мнозинството съветници, неприсъствали на т. нар. граждански обсъждания по квартали и пр. – според тях просто няма какво да се обсъжда, след като проектът е един, още повече при известната лична пристрастност на кмета към предлагания единствен проект. Не за обсъждане, а за пропаганда и агитация на един предварително договорен проект става въпрос тук, който на всяка цена трябва да се натрапи на обществото и бъдещите поколения, е мнението и на други граждански представители. А грозният факт, че кметът Янчев наистина не разбира за какво става въпрос и де факто се разграничава от гражданското общество, застанало някога зад неговата кандидатура за кмет, е репликата му на заседанието, че за тези, които искат зелен градски парк, „...ще им направим пътека извън града, където да ходят да се разхождат в гората”... С това той постига две неща: първо, заявката при приемането на поста, че ще бъде „достоен наш представител”, се оказва просто една голяма лъжа и демагогия; и второ, още повече засилва съмненията за „монетарна” обвързаност с този проект и с този архитект, повтарям – неизвестно как избран.

Казвам това с условието, че кметът има все още възможност да се върне при хората и при гражданските интереси и да стане отново един от тях, а не да става представител на определени частни групировки и интересите им в грамадното и помпозно бетоново застрояване на всичко в този град, прикривайки се зад групата, с която рита топка и която иска игрища навсякъде, неглижирайки обаче исканията за парк на близо 800 души от общината. Един от начините да се върне при гражданите, а не само да стои при ритнитопковците, е да предложи отмяна на решението за казармения терен, прието от миналия състав на ОбС и като възложи ново проектиране от архитектите със задача „паркостроителство”.

Засега от предлаганите проекти за решения на декемврийското заседание съветниците отложиха проблема за бившата казарма, но приеха да се започне подготовка за промяната в кооперативния пазар, като безспорен и по-приемлив предлаган вариант, както и бетониране на речното корито за паркинг.

Евтим Цветков

 

P.S. На заседание на комисията по ТСУ към ОбС, проведено на 21 януари, арх. Николов представи подобрен вариант на проекта си за „казармите”, в което е увеличена парковата площ. Остава обаче хотела-балнеоцентър на 5-6 етажа, в който общината щяла да влиза чрез далаверата „апортна вноска”. Онази, чрез която България вече няма Пловдивски панаир, няма „Софийски имоти”, няма зала „Универсиада”. Има само обръчи от мутри, които ги получиха като подарък от властта. Дали така ще стане и с нашия терен - това ще решават съветниците на заседанието този месец, 28 януари.

На въпросното заседание архитектът видимо се ядоса от тези думи и започна да се кара яко. За него „общественото мнение” си казало думата и посочи „стоте души” в залата при обсъждането. Откъде да знае, че капацитетът на заличката ни е за 50 човека? И сякаш е забравил, че беше полупразна. Или полупълна – с платените чиновници на кмета и няколкото поканени членове от дружествата на инвалидите. За истинското „обществено мнение”, за което му напомниха, онова, подписало се в специална подписка за градски парк, агресивният архитект гузно замълча. Нещо непривично за него, когато става дума за много пари...

 

(Бр. 2/2009 на „Златоградски вестник”)