+ Казва Георги Близнашки – евродепутат от БСП, в статията си по-долу

По време на предизборната кампания за местните избори миналата година, депутатът от нашия избирателен район Георги Близнашки беше в Златоград заедно с министъра на транспорта Петър Мутафчиев и в изказването си направи впечатление, че макар и от управляващото мнозинство, говори за формиралата се в страната икономическа и политическа олигархия, почувствала се над закона. В материала си по-долу той доразвива тази своя идея и посочва корените на тази престъпна прослойка в управлението на страната днес. Близнашки е доцент по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски”, доктор по право. Автор е на три книги и множество научни студии и статии. Член на ВС на БСП, народен представител от Смолянско в 40-то Народно събрание, депутат в Европейския парламент. ЗВ  

България е страна, в която има един голям проблем – дефицитът на социална справедливост. В обществото има усещане, че всичко, което случва тук, става по задкулисен начин, във вреда на широките обществени слоеве, че непрекъснато се случват нередни и ненормални неща. Въвеждането на плоския данък засилва това усещане, защото задълбочава социалната диференциация. И тук аргументите на Сергей Станишев и неговите съветници са напълно несъстоятелни.

Мнозина анализатори казва: няма вече ляво и дясно, има само прагматична политика. Това е една изключително вредна линия на разсъждение, която се натрапва упорито. Разграничителна линия има и тя е много ясна. Това е отношението към проблема за равенството, респективно към неравенството. Става дума за критерий, който не може да бъде премахнат. Човек застава там, където го водят неговите убеждения, където е сърцето му. Създателите на Търновската конституция, нашите „бащи учредители”, отхвърлят едрото чифликчийство по българските земи и създават условия всеки български гражданин да има своето парче земя. Така възниква особеният български дух, онзи манталитет, който води нашите войници в знаменитите атаки на нож, мотивирани от чувството, че всеки на едно и също основание участва в една обща национална кауза. Българският дух от онова време има своята материална основа – решаването на аграрния въпрос непосредствено след Освобождението на България. И сега е много вредно, когато една нова генерация политици, изтласкани на повърхността по един доста изкуствен начин, се опитват да решават лековато толкова важни въпроси, засягащи националната ни идентичност и народопсихология.

Ние запазихме демократичната видимост на процесите, но позволихме у нас, също както в Русия, да се формира олигархия. Родната ни олигархия е не по-малко арогантна от руската. Едва ли има друга страна в Европа, където така нагло да се парадира с богатството. През миналата година, от 16 поръчани автомобила „Майбах” за цяла Европа, шест са били за България. Всичко това е дразнещо арогантно. Не успяхме да сложим тези хора на мястото им. Това до голяма степен е разбираемо – те са продукт на стария режим. Затова съм толкова настъпателен спрямо ръководството на моята партия и даже си позволих неотдавна да кажа, че това е най-слабото ръководство в историята на БСП, защото то допусна нещата да излязат извън контрол. България към днешна дата се оказа страната с най-висока степен на социална несправедливост.

Това е доказано, без съмнение. У нас има изключително нисък корпоративен данък, нисък данък върху доходите и високи косвени данъци. Всичко това стоварва данъчната тежест върху обикновените граждани и облагодетелства именно тези олигархични кръгове. Вместо да инвестират в нови производства и да разкриват нови работни места, както ни убеждаваха, те правят точно обратното. Харчат необуздано за един преднамерен, дразнещ лукс и така продължават да рушат моралните ценности на обществото. Вече дори не се говори за мутри, защото те са легитимирани като законни бизнесмени. Този начин на живот на върхушката е не само изключително вреден, той е чужд на българския манталитет, на българските нагласи, на българските ценности. Как се връзва трудолюбието, една традиционна българска ценност, с деформирането на цяло едно поколение, в което мечтата на младото момиче е да стане фолк певица или манекенка!? Управляващата върхушка се държи по същия лековат начин – БСП по всички въпроси прилага един краен пазарен подход. Сега на дневен ред е разпродажбата на болниците. Ще натиснем копчетата в Народното събрание, за да дадем възможност поликлиниките да бъдат продадени на общо основание, без никакви преференции за хората, които работят там. А трябваше да дадем шанс на лекарите, които осигуряват доболничната помощ – хората, които са най-близо до обикновените българи, да участват преференциално в този процес. В крайна сметка „новите богати” ще изкупят болниците и тези лекари ще трябва да им плащат огромни наеми. Във всички сфери се прилагат груби пазарни механизми. В момента въвеждаме платено висше образование, но това не се дебатира в обществото. В Унгария, когато управляващите се опитаха да прокарат такива промени, хората излязоха на улицата и ги спряха. Ние трябва да управляваме така, че да дадем шанс на способните млади хора, а не най-доброто образование да бъде получавано от децата на богатите. Вярно, високите такси ще дадат възможност на преподавателите да получават по-добри възнаграждения, но в крайна сметка това би трябвало да бъде грижа на държавата. След като има такива големи бюджетни излишъци, би трябвало да се реши по достоен начин и въпросът за възнагражденията на университетските преподаватели.

В България се натрупват страшно много противоречия, хората са уморени, а обществото е дезориентирано. Което позволява всякакви странни политически решения да минават така, между другото. Затова казвам, че това е най-слабото ръководство в историята на БСП, когато се играе уж на „добрия” Станишев и на „лошия” Първанов. Това е част от димната завеса, която се създава у нас. Забавно е да се чува как Станишев бил прозападен. След като той е не само руски възпитаник, той е завършен руски продукт. Той започна да настоява за една безусловна подкрепа, иска да има възторг, ръкопляскания, акламации. И затова се ориентира към най-лесното – към псевдореформите, като облекченията за хазартните босове в края на миналата година и това, което сега се случва с концесиите на плажовете. Можем да прибавим и заменките на държавните гори – това не просто са псевдореформи, от гледна точка на историческия процес това са ретроградни действия. В обкръжението му има хора, които непрекъснато го тласкат в грешна посока. Огромни средства се хвърлят за рекламни кампании, което от днешна гледна точка, като вече член на ЕС, не може да замени необходимостта от същинска политика и правилни реформи, които да балансират интересите в обществото.

Ако погледнем и в МВР, където са най-големите проблеми по отношение на сигурността на гражданите – първо не са това хората, които могат да направят нужната реформа. Корените на проблемите тук не са в самото министерство, а във висшия съвет на БСП. До края на годината ще трябва да разчистим нещата при нас самите, за да можем да разчитаме, че България ще бъде друга в една краткосрочна перспектива. Аргументите ми са свързани главно с намесата на т. нар. генералско движение в политическия живот на страната. Това доведе до много тежки деформации както вътре в БСП, така и в политическия живот като цяло. Създаде се една група хора, които живеят с мисълта, че са над закона и станаха изключително арогантни. Ключовият въпрос около оставката на Румен Петков е в изтичането на информация към престъпния свят. Стана ясно, че фигури като Иван Иванов и съветника на министъра не са случайни, а назначени с политическото покровителство от среди във ВС на БСП. Най-добре е сами да вземем инициативата и да не чакаме ЕС и ЕК да ни казват кои са престъпните групи у нас. Осакатена беше страната, имаме тежки деформации в икономическия и политическия живот. Сега искат да завоалират, да замажат проблемите, като ни лансират тезата за някакъв нов елит. Истината е, че като „нов елит” се опитват да ни пласират своите деца и внуци. Елитът, който познаваме от 50 години. Познатите фамилии се появяват наново, млади и усмихнати, получили съответното „правилно” образование в Ленинград, Лондон или Ню Йорк. Големият проблем е корупцията по високите етажи на властта. Не е необходимо в. „Файненшъл Таймс” да пита защо все още не е искана оставката на еди-кой си министър, това трябва да е нормалният разговор в нашето общество. Виждам, че на Сергей му е много трудно – не може да се раздели с Румен Овчаров, не може да се раздели с Румен Петков, а тук развръзката е неизбежна.

(Бр. 13/2008 на „Златоградски вестник”)