Поколението, което в момента държи властта, е най-поквареното. Хората между 50 и 60, поколението на комсомолците, което заграби икономическата и политическата власт в страната в годините на прехода. Това поколение е продукт на късния комунизъм, биографично то е формирано в среда на разгулна тоталитарна власт – не бруталния тоталитаризъм на 50-те, който фанатично следва един извратен морал. А циничния, аморален тоталитаризъм на късния Живков – време на пропагандни лъжи за хората и разврат и всепозволеност за елита, които след това заразиха цялото общество на прехода и се превърнаха в социална и културна норма.

Вземете когото поискате – Румен Овчаров, Доган, Първанов, Станишев и Бойко Борисов, цялата клика на властта и нейните лакеи. Това е провалено поколение, социализирано в провален свят, който отчаяно мимикрира и имитира промяна. Както последните 15-20 години са доминирани от морала на 70-те и 80-те, когато са се социализирали настоящите управници, така следващите години ще бъдат доминирани от морала, който е социализиран в тези 15-18 години. Което означава, че идва епохата на мутрите и на чалгапоколението.

Социалният свят тук не е нищо друго освен онова, на което ние учим децата си. Светът около нас в момента е такъв, защото на това партията и комсомола са научили поколението, което е на власт в момента. Научени сме на точно това – да търпим властта на негодници, да се оплакваме и да мрънкаме, да се жалваме, да обясняваме, че нещата не зависят от нас, че справедливостта е непостижима, че светът е скапано и опасно място и прочие робски мъдрости. Целенасочено и планомерно човеконенавистният режим на комунизма е подготвял своите поданици, своите жертви, които да го увековечат дори отвъд смъртта му. Подготвял е хора зависими, отчаяни, озлобени и цинични, подготвял е морални дебили, които да се възхищават от насилието и да му се покоряват с наслада.

Кой мислите е подготвил онези, които днес гласуват за Първанов, Доган и Бойко Борисов? Въпросът е дали ще научим нашите деца на същото. Ние сме научени да сме жертви по начина, по който насилниците са научени да са насилници. И това е играта, която се играе днес в България. А човекът, който е научен да бъде жертва, може ли да научи детето си да не бъде нито жертва, нито насилник? – това е съдбоносният въпрос и голяма част от хората на някакво ниво си дават сметка, че нямат опит, на който да се опрат. Че ако никога не си бил гражданин, не можеш да научиш детето си да е гражданин. Затова обаче много разумно го изпращат в Америка и в други свободни страни, защото истината е, че хората искат по-добър и достоен живот за децата си. И затова децата ще се отнесат много по-сериозно и ще вземат много по-присърце тези граждански, либерални, демократични ценности, в които нашето поколение лицемерно се кълне, докато си върти далаверите. Това ще се случи неизбежно по силата на еволюционни процеси.

Синът на мои познати учи в един от американските колежи и разказва как съвсем целенасочено там те възпитават да бъдеш активен гражданин, това просто е част от здравия разум на богатия свободен свят. Докато прехваленото българско образование целенасочено те възпитава да бъдеш оцеляващ конформист тарикат.

В крайна сметка здравите общности просперират, а болните отмират. Въпросът е какви избираме да сме ние?

Харалан Александров

Нов български университет

(Бр. 7/2008 на „Златоградски вестник”)