В раздържавяването на комунистическата национална собственост и превръщането й в частна, навсякъде в Централна и Източна Европа имаше криминален компонент. Разликата с българския случай е, че след като приключи базисната приватизационна вълна, новите икономически елити навсякъде сключиха негласен договор със своите съграждани, че какъвто и да е произходът на новото им богатство, оттук нататък те ще се разпореждат с него цивилизовано. Българската олигархия отказа и това. Управлението на последните две правителства показва, че политико-икономическата олигархия отказва да „избели” своето богатство и да го впише в система на предвидими и прозрачни процедури. Това води до нарастващ конфликт между България и нормите и процедурите на ЕС, който е много трудно да се преодолее. Да вземем САПАРД – това програма, администрирана от земеделското министерство, което е под контрола на ДПС вече втори мандат. През 90-те години ДПС означаваше етническа партия, а днес означава само и единствено корупция. Вече до такава степен е очевидно това, че през последните седмици наблюдаваме опити на знакови фигури от БСП за разграничаване от ДПС. БСП обаче не може да се разграничи от ДПС! Тяхната тройна коалиция на практика води до синкретизъм на взаимното им корупционно присъствие във властта.

Свидетелство за това е другият голям скандал, който се вихри в министерството на регионалното развитие, където една групичка от провинцията начело с министъра е приватизирала не само парите на българските данъкоплатци, но очевидно са посегнали и на пари, които са в тесния смисъл европейски. Поради това и жизнено необходимите за България средства за инфраструктура сега са запорирани.

Проблемът на българското правителство не е корупцията, проблемът на България е, че отсъства норма на институционално поведение. Същевременно свърши митът, че и без наше участие Европа ще ни оправи...

Огнян Минчев

Директор на Европейския съвет

за външна политика

(Бр. 6/2008 на „Златоградски вестник”)