Както разбираме от абсолютно достоверен източник, въпросните лица, поименно посочени като „герои” в настоящия материал в броя за безобразията в Ерма река, строят джамията в Малка река, в съдружие с окръжния мюфтия на Смолян, който пък бил от Старцево. Те получавали парите на ръка от някакъв арабски бизнесмен, заселил се в София по подобие на прочулия се наскоро сръбски наркотрафикант Будимир Куйович. Досега те изкрънкали от арабина 50 хил. лв.

Затова пък златоградските джамийски деятели, по техни думи, и хабер си нямали както за това кой дава парите за строежа, а също така и кой е строителят, има ли надзор този обект, кой упражнява строителен контрол. Те казват, че единствените 5000 лв., дадени им за строежа, са от някакъв турчин от Истанбул. За всичко останало действали ермореченските бабаити и старцевския им шеф, като на никого не давали отчет – било за получено, било за похарчено.

„Старцевския” мюфтия в Смолян бе назначен след натиск от ДПС, казват ни местни мохамедани. И припонят как предшественикът му, заедно с делегатите от Смолянска област, напуснаха демонстративно работата на изборна конференция в София преди време, след като стана ясна грубата намеса на Догановите хора при избора на нов шеф на вероизповеданието. Месец-два след това мюфтията бе уволнен, за да си сложат турците послушник за поръчки и далавери от Старцево.

Според източникът ни, единственият човек, с когото „строителите” ермореченци общували по въпроса, срещайки се често в селото, бил д-р Ерол Чинар, шеф на местната доганова клика. Което пък доказва отдавнашната ни теза, че в града ни всъщност се строи не храм, а депесарски политклуб за протурска и проарабска демагогия.

А за това, че златоградчани нямат никаква нужда от подобно грандоманско строежище, говори не само отрицателното обществено мнение, част от което изнесохме и в миналия брой. Но и факта, че в неговата организация няма нито един златоградчанин – всички до един са външни лица, финансово мотивирани изпълнители на чужда воля и политически поръчки.

Екскметът Чаушев обаче не пожела да се вслуша в това обществено мнение, защото той по принцип осем години не само не се вслушваше, но и въобще не чуваше за какво става въпрос. Затова пък активно обслужваше „съветващите” го лакеи и всякакви интересчии, като в разрез с всякакви закони хариза един огромен, чисто общински терен, за да може въпросната мафия да си издига безконтролно минарета с гласовити говорители в Златоград. Прочее, на съвестта на същия лежи и небивалото досега религиозно разделение на неговите съселяни в Старцево, предизвикано от строежа на ненужната втора джамия с минаре на разклона, както и на продължаващия над тях тормоз от стегнатото с кабели и агресивни джамийски говорители село.

И тук е въпросът ни към Районната прокуратура и Районната полиция:

. Ще проверят ли те кой, как и с какви пари строи в центъра на града една безсмислена сграда, призвана единствено за религиозни и политически раздори между хората, с което ще повтори създалото се обществено напрежение по същия проблем в с. Старцево?

. Коя е фирмата, изпълнител на проекта, кой е нейният строителен надзор и кой технически контролира изпълнението на обекта, за да се гарантира, че няма и при нас да има случаи като тези във Варна и София, при които рухнали тераси, бетонови козирки и сгради отнеха човешки животи?

. Кой е въпросният арабски благодетел на джамийското строителство в града, какви среди стоят зад него и как местните му слуги отчитат (и пред кого) получените и изразходвани пари?

Ето на тези въпроси чакаме отговор след извършена евентуално проверка. Отговор компетентен, който веднага ще публикуваме, за да усети обществеността, че страната ни е наистина държава с институции, които работят и оправдават огромните си заплати, плащани им от същото това общество. А ако районният прокурор продължава да си завира главата под бюрото след всяка публикация във вестника, изискваща държавна намеса, ще се отнесем и до главния прокурор. Пък нека той сам преценява с кого работи по места и по колко чиновнически и мафиотски поразии са откликнали те със съответстваща проверка.

(Бр. 2/2008 на „Златоградски вестник”)