+ 150 лв. струва побой над журналист според решението на Районния съд в Златоград, след поредната изява на дърводелец от Долен

Случи се и това. Общински съветник напада с юмруци гражданин пред входа на общинската администрация и след като му окървавява лицето, е отведен от полицейски патрул в местното РПУ да дава обяснения.

С това настоящият общински съвет на Златоград, чийто член е невъзможният никъде другаде образ Митю Чаушев, завършва облика си – след като двама или трима от тях, ведно с кмета им, получиха съдебни присъди за извършени престъпления, сега си имат и уличен разбойник, който решава комплексарските си проблеми с юмруци и то в сградата на общината, призвана да обслужва хората и да решава проблемите им. Така, подобно руската подводница, забила знаме на дъното на ледения полюс, и нашите общинари пътуват смело към дъното. С тази разлика, че то при тях още не се вижда. Може би и затова вкупом бяха в съдебната зала – за морална подкрепа на колегата си побойник, водени от депесарския шеф Ерол Чинар и неговия прислужник Караджов, зам.-шеф на местния парламент. Навярно защото няма да е престижно такова лице да разнася кораните им в Долен оттук нататък.

Това е поредната юмручна изява на дърводелеца от Долен, като за първата подписа предупредителен протокол в полицията преди време. Сега новата му проява бе санкционирана в съда, където бе осъден да плати в полза на държавата 150 лв. за хулиганство и нарушаване на обществения ред. Преди това обаче мрънкаше в съдебната зала колко бил зле и не можел да си движи ръцете и краката. Болен! Като всеки бандит, стигнал до съда... Нищо, че преди това признал в полицията как удрял с юмрук гражданина. А на следващия ден, ухилен до уши на празника в с. Ерма река, разказваше как успял да излъже съда да му даде такава мизерна глобичка, не се стесняваше още да се заканва, че пак щял да „строши главата на редактора”, сред одобрителните смехове на други съветници.

За просташките изяви на доленския Остап Бендер сме писали неведнъж, включително за това как публично псува гости, присъствали на заседание, за което му е отправяно другарско мъмрене и предупреждение от председателския съвет на ОбС. Но най-жалкото е, че неговия печален престой в общината вече четвърта година, остава като незаслужено мръсно петно по лицето на съселяните му от Долен, които го изпратиха да ги представя в Златоград. А вместо това лицето се вживя в ролята на кметски блюдолизец и строител – с грозни тротоари и още по-грозни бордюри, със стенички из дерета, под крилото на адаша му от кметския стол, с когото често можем да го видим из кръчмите. Толкова по-жалко за всички нас... Защото курсът отдавна е пълен надолу. Към дъното!

(Бр. 15/2007 на „Златоградски вестник”)