Тези снимки показват само малка част от направените поразии в един огромен имот в центъра на Златоград. Изоставен, по-точно е да се каже захвърлен от общината - не само без елементарна подръжка или поне някакъв надзор, теренът е с разбит и оставен отворен 24 часа външен портал, така че тук спокойно да се кърти, разбива, влачи.

В това състояние някогашният басейн с олимпийски размери, съблекални, тераси, външни и вътрешни душови помещения и пр., много прилича на един друг общински имот, който „представихме” преди време в целия му разкъртен и разкраден блясък – сградата на „Пирийца”... Положението сега тук е подобно, но кметското и въобще общинарско безхаберие е толкова по-тежко и непростимо, защото имотът не е някъде там, в гори тилилейски. А в самия център на града, под носа на всички ни, та дори и под носа на кмета...

И можеше поне да се заключат портите му, за да не се разбива и краде. Или пък – можеше да бъде предупредена полицията, която да завърта от време на време с патрулката и оттук, та белким вандалите нашенски да имат малко страх. Поне от пагона, поне от възможния арест или съд по бърза процедура, за хулиганство. Къде ти!

Това е мястото, където допреди няколко години кипише от живот, защото млади хора се стичаха тук в горещите летни дни. До някое време, когато кметът и обкръжението му казаха: не е наше мястото, държавно е! И го хвърлиха на кучетата, и не си мръднаха пръста повече. Сякаш като е държавно, значи ничие е, не ни трябва! И е някъде в Маданско, а не в центъра на Златоград. А някога, в предишна публикация, подсказахме за този проблем и дори директно заявихме, че имаме човек златоградчанин в министерството на спорта, говорили сме с него и е готов да помогне по бюрократичната скала на държавицата ни. Дори си даде телефона човекът, та като сме готови – да му се обадим. Ядец! Един чиновник тукашен не се мръдна след публикацията ни и не попита, сякаш наистина ставаше въпрос за Маданските минни полета...

Затова сега държавата, в лицето на областните държавни органи, трябва да изчисли и опише нанесените и претърпени щети върху имота, върху имуществото си тук. И да даде кмета и дружината му селски бюрократи на съд - по бързата процедура, за извършено хулиганство под формата на непукизъм и бездушие, проявено към държавно имущество.

Но пък е резонен и въпросът: имаме ли въобще държава, че да искаме и кметът да е кмет, и прокурорът да е на място, и полицията – също...

(Бр.13/2007 на „Златоградски вестник”)