+ Нови кметско-политически изяви на неделинския кмет Димитров

 

 

След като докара в градчето до Златоград пет-шест цигански семейства и им даде жителство с условие да докарат още мургави семейства в Неделино(за да гласуват за него наесен, естествено), сега разбираме от местни жители, че първи май е била датата, от която кметът Здравко Димитров стартирал агитационната си дейност за европейския парламент.

Този път обаче новата му любов била насочена към турската партия ДПС, на която обещал горещо да я внедри здраво сред прогресивното неделинско общество. Съвсем безкористно, разбира се... От чисти идейни позиции!

Така, заедно с депутата фантом от компартията, представител на Агушевите конаци в българския парламент, кметът кръстосвал неуморно от курбан на курбан в селищата на общината, за да пръска просвета за новата си религия сред своите съселяни. „Гласувайте за ДПС!”, носил се благият глас на кмета под бащинския доволен поглед на Агуш, а хората го слушали с отворени уста. Защото помнели как не много време назад, същият кмет, със същият благ глас, агитирал сърцато пред тях за царската партия на пришълеца от нощните локали на Мадрид, тогава под още по-благите и доволни погледи на министъра от Соколовци Петканов и екс областния на Смолян Палагачев.

Всъщност, може ли да се забрави и това, казват неделинци, как още малко по-преди, на кметските избори 2003, бай Здравко бил все още едно „наивно” земеделче от някаква земеделска партийка и не се уморявал да приказва елейно по събранията как с нейна помощ и подкрепа ще превърне кметските си години в неспирен аграрно-денонощен труд за благото на своите отрудени събратя...

Времената обаче се менят – какви земеделци, какви пет лева! Сега на власт е мощен турско-комунистически концерн, пари текат отвсякъде, куршуми свирят из квартали и джипове, кипи безсмислен труд из кабинети и сокаци, с едничката цел да се вербуват лакоми „строители”, малодушни еничари, верни службаши и кариеристи, още наивни джамийски любители и маргинализирани госпожици, които виждат своето „осъществяване” за един обяд и едното „браво”, казано им от депесарските паралии.

 

Това е втората турска изцепка на неделинския кмет, след акциите му в братска Турция, където сключил няколко „побратимявания”, за да подплати депесарската си вярност и личен кожарски бизнес, ще чуеш често сред хората в съседния град. Веселието от подобни коментари изчезва обаче, а кръвта ти се смразява, когато разбираме как същият „орльо” събрал чиновниците от администрацията и им наредил всички вкупом да гласуват за ДПС, ако искат да си запазят службичките, още повече, когато чуваме как кметът заявявал на всеослушание, че ще похарчи цял милион лева, за да спечели местните избори наесен, „та ако ще турско да стане”... Затова, без да питаме като баламурници: от къде тоя милион бе, байо?, а защото четохме коя турска ханъма източила 600 млн. лв. от държавния резерв, чухме и как същите „обръчи” си облизали мръсните пръсти с 903 хил. лв. от подопечните на същата крадлива сган „бедствия и аварии” съвсем наскоро, та затова чистосърдечно ще се възхтим:

Ашколсун, Здравко ефенди! Аферим! Мерхаба, гьонсуратлар!

 

(Бр. 10/2007 на „Златоградски вестник”)