+ „Златоградски вестник” през 2006
Първият брой на 2006г. започнахме с уводен материал, с който за пореден път отбивахме атаките на група общински съветници срещу строящия се в града Паметник на българската независимост. „Гочева, Кюртев, Чинар и сие – на Енихан Баба” – това беше заглавието, с което пращахме въпросната група на връх Свобода край с. Баните, да видят как с десетки милиони лева държавни пари Доган и послушната му царско-комунистическа свита изграждат турски паметник, прострян на повече от 5 дка площ. А конкретния повод беше яростното оспорване на десетина хиляди лева, които общината бе отпуснала за златоградския обект по това време.
В същия брой говорим и за тръгналото „замърсяване” на търговските пространства в Златоград, след обсебването им от известни „обръчи” от Кърджалийско. Заглавието е „Кметицата на Кирково щурее на турска музика в Златоград” и се цитира напористата госпожа Идриз: „Ако в Златоград още не е станало турско, скоро и това ще стане!” И изгонила от ресторант „Кристал” човек, поискал да се пусне все пак и някоя българска песен.
А защо в страната вървят такива страшни процеси след идването на мошеника Симеон в България, говори в същия брой политологът Румяна Коларова: „Стабилността на управляващата коалиция се крепи на клиентелизъм и мащабна корупция”. Резултатът от това за обществената атмосфера, между всичко друго разбира се, се съдържа и в тъжната изповед на световния български музикант Иво Папазов-Ибряма в същия брой, в която той споделя как мутри заплювали музиканти в заведения, след като отказвали да им свирят кючеци...
В следващите броеве разказваме как старият ни познайник Спас Салагьоров вземал пари в брой, за да извърши услуга като длъжностно лице в общината, как новият председател на ОбС Спаска Гочева си гласува 850 лв. месечна заплата, без да има някакви нови обстоятелства за това. Обратно - работата в общината не се е увеличила, населението непрекъснато намалява, а и за първи път от 17 години насам има платен зам.-председател на ОбС. Затова предлагахме Гочева да взема 30, а не 70% от заплатата на кмета, както й бе гласувано.
Отговорът дойде светкавично – за първи път откакто в Златоград излиза вестник, решенията на ОбС спряха да се публикуват, за първи път от 17 години насам общината повече не се абонира за вестника. Целта – да се спре всякакъв приход за издръжката му и той да бъде ликвидиран. И така, на тъмно, новите крадци в общината спокойно да източват общинските ресурси - било за огромните си заплати, било за договори с кмета за стенички, пътечки, барачки, табелки и пр. безсмислици, ощетяващи безскрупулно общината, но пълнещи личните им джобове. Затова са и заглавията ни от март – „Гочева отвръща на удара – местното издание се превръща в основна пречка за скриване на невижданата лакомия и източване на пари от лица в ОбС”; и „Лунатици вият срещу вестника”, визирайки как доленския професор на всяко заседание по половин час пита: „Ама защо вестника бие негрите?”
От мартенския брой става ясно, че това положение при нас е само огледално отражение на онова, което продължава от четири години в държавата – „Няма световна конспирация срещу България, има конкретно мафиотизирано управление”. Мнението е на зам.-председателя на Демократи за силна България Веселин Методиев, изразено на среща в Златоград. Като „случайна” илюстрация на това твърдение в броя присъства и материал как местния шивач Любо Павлов е обсебил 40 квадрата общинска площ в центъра, които застроява безпроблемно и дава под наем на банка. Напразно изразяваме надежда, че общинарите или платените съветници, защо не и прокурора, ще се заинтересуват от проблема и ще го проверят – ни гък, ни мък от ничия страна... Защото те самите, оказва се, са съавтори и на това престъпление.
Ситуацията с мафиотското лъсване става толкова очевидна, че започваме материали за новата компартия (ДПС) и как тя раздава „пари, служби и прочие суетности като своя същностна политика” за увеличаване на влиянието си в региона. През април публикуваме как горубсовски деятели практикуват т. нар. „подялба” на дължимите от фирмата средства по спечелени дела от работниците, как се изваждат от наеманите от тях жилища и после се продават на безценица на депесарски вождове. Защото вече „Безсрамието и лъжата са основни средства за властта” и „Дефицитът на патриотизъм става проблем за страната ни”(бр. 5 от 20 април 06г.).
В бр. 6 отново бием „камбаната”, че „правителството се отрича от златоградския път към Ксанти”, като изнасяме изказване на вицепремиера Калфин в парламента, според което приоритет за правителството през 2007г. ще бъде пътна връзка между България и Гърция в района на с. Горна Арда, където са имотите на депутата депесар Ариф Агуш. Тази „камбана”, която вестникът бие около 17 години, т. е. откакто съществува, довежда до 21 май, когато „Хиляди златоградчани откриха пътя за храма на Костадин” за първия българо-гръцки събор, където най-после е в ход прокарването на така мечтания път към бившите златоградски села. Изнасяме подробна „Хроника за това как махнахме границата на Костадин”, продължаваща и в броя от юни, където отдаваме дължимото на всеки, допринесъл за този наш общ успех. Пак от юни е борбата ни срещу мафиотското образувание, в каквото бе превърнат местния орган за самоуправление като резултат от протичащия в държавата „царски” експеримент, стартирал от лятото на 2001г.
„Местният орган за управление като организирана мафия”, е заглавието, пояснено по-долу: „Кметът Чаушев е общинският Пилат, Гочева – вдъхновителка и съглашателка на организацията за грабежи”. Има се предвид акцията на арх. Запрянова и кметът Чаушев за разделянето на бившия казармен терен и застрояването му с жилища, заведения, магазини и офиси, напук на гражданското желание, изразено в подписки, за построяването на зелен градски парк. „Не използвайте годината, която ви остава, за лично обогатяване!”, пишат граждани в същия брой; „Нов принос към чалгастроителството, или любимо зелено пространство за всички златоградчани”; и „Екогласност предупреди кмета за предсрочно отзоваване от длъжност”, както и „Зеленият парк – просто „гора” или цивилизационен избор на граждани”, са следващите материали от юни, с които искаме да вразумим чиновници и крадци на обществени площи.
С броя от месец юли се прочухме в цялата страна чрез един популярен преглед на печата по националната телевизия СКАТ. Тук изцяло бе прочетена статията ни за изсичането на гората около връх св. Атанас и на Хаси дере, като доказателство за общия национален проблем по изсичането на българските гори от мафията на Ахмед Доган чрез неговите феодални владения, преотстъпени му от мадридския бандит Симеон и кариериста Първанов – Министерството на земеделието, където е и Главното управление на горите, и Министерството на екологията. Става ясно, че нещата в общината продължават да ескалират все по същата нагла депесарска линия – „И децата в Старцево стресирани от местните минарета”, а общинския съветник от това село призовава кмета Младен Чаушев да се намеси в проблема и да се погрижи за обществения ред. Все в тази връзка публикуваме и анализа на политолога Огнян Минчев, според когото „Изваждат се цели късове територия от България на етнически признак”. Както и отказа на ОбС да състави общинска комисия срещу корупцията, по искане на граждани.
През август, с приближаването на изборите, акцентът е върху това как кметът конфронтира златоградското общество, присламчвайки се към групата червени кметове в страната, подкрепили Първанов. Заглавието е „Кметът на Златоград Чаушев си връзва гащите с Гоце”, предвид многобройните дела, завеждани срещу него за съмнителни сделки и прояви. Но и заради започналата „Битка за геотермалните извори в Ерморечието”, в която „Златоград остава безмълвен съучастник в неразборията от разнопосочни икономически интереси на централни правителствени ведомства”. Тук отново са далаверите за това „как съветниците източват общината”, как „за заплатите на съветниците Гочева пак лъже”, прикривайки огромните им размери, но и затова как „Скандал в ОбС прекъсна заседанието – съветник псува по „филчевски” гостите му” – за просташките изяви на доленския бабаит Митю Чаушев по време на сесия.
През септември вестникът е в осем страници – отбелязваме нашироко празника на независимостта, честван в страната и тържественото откриване на паметника, за който стана дума в началото. Приемаме го като нова своя победа – над срещащата се все още тъпотия, безродие и продажничество в общината. Редом до заглавия като „Българската независимост има своя символ и в Златоград”, „Нека верността им към България ни вдъхновява”, „Този паметник е нашана вяра в бъдещето на България”, са и такива: „Що щат наши еничари в Турция?” – за поредния инструктаж на местни депесари в Истанбул, и „ДПС – или във властта, или с калашници по кръстовищата!?” – дилема, очертана в Златоград от комуниста от БСП Ивелин Николов, заместник на премиера Станишев в партията им. Затова може би някак естествено се вписва в този брой материала на Иван Костов, че „БСП е партия на царската олигархия”. Но и новите местни потвърждения за това: „Незаконни стени на воля строят съветници”, „И в Неделино общинари точили народни пари от дувари”.
Отново, този път и чрез ефира на БНР, заявяваме: „Длъжни сме да убедим общинарите за нуждата от зелен градски парк в Златоград”. Едва през ноември ще стане ясно, че това е невъзможно – инстинктите за крадене и лични облаги в ОбС са много по-силни от каквито и да било идеи за обществени ползи. Което не ни пречи в следващия брой да призовем съветниците: „Изпълнете дълга си към гражданското общество”, „Да уважаваме, а не да плюем на гражданските идеи и активност”, все по същия проблем за градския парк.
През октомври обаче все още „Съветниците разглеждат поведението на свой хулиган” – за новите прояви на дърводелеца Чаушев; „Решават проблеми като гонят учители” – за партийните назначения на червени и депесарски кадри в местното образование. (Затова е и статията в същия брой на Красимир Каракачанов – „Как се свързват новите ислямски просветители и ДПС”); продължаваме със „Здрава семейна идилия в община Неделино плаче за прокурор” – за семейното фамилно гнездо, в което е превърната общинската администрация в съседния град и за което, както и за много други отпратки към нея, районната прокуратура не се помръдва.
Както споменахме по-горе, през ноември стана ясно, че общинарите нямат намерение да слушат гражданите и ще застрояват казармения терен с жилища за себе си и свои приближени, както и с кръчми и офиси за същите. Затова са заглавията: „Късат 5 дка от земята в центъра за лични цели”, „Лични сметки и алчност диктуват решението за казармения терен”. По проблема изнасяме как „Шефът на Съвета Гочева интригантства пред екран”, но и как „Общинари в Златоград заработват по някой лев отгоре”, включвайки се в най-различни, по правило безсмислени, проекти и проектчета, от които ползата е само лично тяхна.
Броевете през декември са вече достатъчно популярни не само заради удвоения вече тираж на вестника, но и заради пускането им в интернет мрежата. Все пак, нека завършим прегледа за свършеното от местното издание през 2006г., тъй като тук е една фундаментална статия за бъдещото ни партньорство с Гърция, вече като пълноправен член на ЕС, в която, „Според анализа на Евгени Еков Златоград може да възобнови искането си за гранично жп преминаване в района на с. Кушла”. Тук е и провалената сесия за взаимодействие с местния бизнес, тъй като общинарите не се събраха, както и нови факти за крадливото сътрудничество на кмета Чаушев с дърводелеца Чаушев, който прави изключително грозни тротоари и бордюри в Златоград, без контрол от строителния отдел на директорката Салагьорова.
В броевете от декември са и новите данни за строителната корупция в Неделино, отново с отпратка към прокуратурата, както и течащите общински пари в Златоград за празните автолинии.
Така „Златоградски вестник” завършва 2006 и започва своята осемнайсета годишнина. Благодарение на своите читатели и приятели и въпреки институционалния бойкот на бездушни чиновници – избрани и назначени. Защото всъщност те наистина нямат значение. Освен за себе си. И собствените им джобове...
(Бр.1/2007 на „Златоградски вестник”)