+ Депесарският рекет в съседно Неделино се превръща в епидемия

 

 

Пример за това как се правят обръчи и в образованието вече не е само златоградският пансион, за който стана дума в миналия брой, но и училищата в съседната Неделинска община. В тях, по мнението на неделинци, компартията на Ахмед Доган видяла единствения начин да успее да „влезе” в общината, ползвайки се от инстинкта на хората за оцеляване при започналите съкращения в образователната система.

И така – ставаш член на ДПС и съкращенията те отминават. Не влизаш в компартията – изчезваш от системата. За това се грижел лично областният управител Фиданов, верен кадър на агента с псевдоним „Сава”, чрез послушника си в Смолянския инспекторат Петканов, научаваме в градчето до Златоград.

И хората ни сочат примера с гимназията „Васил Левски” в с. Средец, където Хари Хаджиев останал директор като преминал в етническата корпорация с цялото си семейство, барабар с брат си, който е учител при него, а и с баща си. Покрай тях цялата им рода се записала и ето ти комунистическа структура в с. Средец.

Казват ни също, че преди година-две директорът Хаджиев трябвало да бъде сменен заради злоупотреби, но тогава някаква турска госпожа на пост в Смолян стигнала чак до депутатите си, а в инспектората се развикала: „Не пипайте нашия член!” Така Хаджиев станал недосегаем и предавал успешно урока на другите си роднини. В Неделинско депесарската структура се оглавява от друг застрашен от съкращение „член”- Даниел Кърмаджиев, чийто мераци са да стане директор на гимназията в града – СОУ „Св. Кирил и Методий”. Там сега директорства бившия златоградски секретар Иван Филипов, но титуляр е Верка Балканска, от четири години в неплатен отпуск, която си вади хляба в братска Англия. На нея също й се обадили, че ако иска още да стои „неплатено” на Острова, но мястото тук да й се пази, да влиза в ДПС. В противен случай твърдият „член” Даниелчо ще я изпревари...

 

Сега, читателю любезни, нали разбираш защо се чувстваме длъжни да наричаме корпорацията на Ахмед Доган комунистическа? Нали си спомняш как в недавното ни минало трябваше да се запишеш в една друга партия, за да започнеш по-лесно работа. А може би това не е била никаква „друга” партия, а същата днешна, само че под друго име? Безбройни са имената партийни... И може би затова хората казват, че няма нищо по-лесно за някои бивши комунисти да влизат днес в ДПС. Защото и тук се чувстват като у дома си, особено след направения крепък съюз с другата компартия на България – БСП, чийто лидери от доста време пеят химни за посестримата си. „Едната мие другата...”, се пееше в една чиста детска песничка.

 

Положението обаче е достатъчно сериозно, за да изоставим леката ирония и да припомним как на митинг през 90-те години множеството хора тук освирка именития си съгражданин Свилен Капсъзов, затова че минал към ченгетата от ДПС, които по-късно го убиха. Сега същите тези горди хора са принудени под сатанинския цинизъм на същите кадесари да се „наведат” и да минат на другата страна. За да спасят хляба си.

Може би така някога неделинци са се разделяли на историческата местност, носеща и до днес показателното наименование „Турчин мост”, когато са отнемали вярата им. И когато залогът също е бил животът им. Засега ще следим дали в този български град ще се намери някой, който със слово или жест, ще се противопостави на това раково образувание, сеещо страх.

И плъзващо с разсейките си навсякъде из снагата на България. 

      

(Бр. 17/2006г. на „Златоградски вестник”)