ДВЕ…
Георги ЗАРЧЕВ
Приятелка на жена ми доведе след предварителна уговорка в кантората ми възрастен побелял мъж. Миришеше на чернозем, на домашен хляб. И на доброта. Когато останахме сами, го поканих да седне. Стоеше на стола, мачкайки непохватно каскета си в ръце. Историята, която ми разказа, ме заинтригува веднага. Бях предупреден да имам предвид, че е [...]



